Диана Гэблдон - Сборник В капана на времето. Том I

Обикновено безукорните му дрехи бяха раздърпани, няколко копчета на жилетката не бяха закопчани, а единият чорап се беше свлякъл. Перуката му стърчеше от джоба и отъняващите му кестеняви къдрици стърчаха, сякаш ги беше дърпал от безсилие.

— Слава богу! — извика той. — Най-сетне един нормален човек! — Наведе се напред и присви очи към Джейми. Повечето сажди бяха отмити от косата му, но сиви струйки се стичаха по лицето му и попиваха в предницата на ризата. Ушите, които беше забравил да измие, още бяха чисто черни.

— Какво… — започна стреснат лорд Джордж, но замълча, разтърси бързо глава, сякаш да отхвърли безумна мисъл, и продължи разговора, без да покаже, че е забелязал нищо необичайно.

— Как върви, сър? — попита Джейми с уважение и също се престори, че не е забелязал вързаната с панделка опашка на перуката, която висеше от джоба на лорд Джордж и се люлееше като опашка на кученце при всеки жест.

— Как върви ли? Ами ще ви кажа, сър! Първо на изток, после на запад, а след туй половината слизат от хълма да ядат, докато другата половина заминават дявол знае накъде! Ето как върви! Това е вярната шотландска армия на Негово Височество. — Малко укротен, той започна да ни разказва за случилото се след пристигането на армията в Транент преди ден.

Той пристигнал с войниците, оставил повечето в селото и тръгнал с малък отряд да установи позиции на билото над равнината. Принц Чарлс дошъл малко по-късно и останал недоволен от това, като изразил мнението си гръмогласно и публично. След това повел половината армия на запад, а херцог Пърт — другият официален главнокомандващ — кротко го последвал, вероятно за да оцени възможностите за нападение през Престън.

След като армията се разделила, а Негова Светлост бил зает да разпитва местните, които познавали околността много по-добре от Негово Височество и от Негова Светлост, ирландският съветник на принца О’Съливан на своя глава повел хората на Камерън от Лохиел към гробището на Транент.

— Коуп, разбира се, извади две оръдия и започна да ги обстрелва — рече мрачно лорд Джордж. — Този следобед имах голяма разправия с Лохиел. Той беше разбираемо разстроен, че толкова от хората му са ранени без очевидна причина. Поиска да ги изтеглим и аз, естествено, се съгласих. Обаче си имаме работа с онова нищожество О’Съливан! Само защото е слязъл с Негово Височество на Ерискей, той си мисли, че… ами започна да опява, че било много важно хората на Камерън да са в гробището — много важно , представете си! — ако сме щели да нападаме от запад. Казах му, съвсем категорично, че ще нападнем от изток. Което в момента вече е много съмнително, защото не знаем къде точно е другата половина от хората ни — нито, ако става въпрос, Негово Височество — добави с тон, който ясно показваше, че проявява към местонахождението на принца единствено научен интерес.

— А вождовете! Камерън от Лохиел изтегли жребий да се бие на десния фланг, ако, разбира се, битката се състои, но Макдоналд уж се съгласи, а сега отрича и настоява, че нямало да се бият, ако им откажат традиционната привилегия да са на десния фланг.

Лорд Джордж започна тази тирада сравнително спокоен, но се разпалваше все повече и сега отново скочи от мястото си, като започна да търка главата си с две ръце.

— Хората на Камерън цял ден маршируват. Толкова тегела направиха напред-назад, че вече не могат да различат оная си работа от задника си — моля за извинение, мадам — добави, като ме погледна разсеяно, — а хората на Кланраналд не спряха да се бият с хората на Гленгари. — Замълча, издал брадичка напред и с почервеняло лице. — Ако Гленгари не беше онзи, който е, аз щях… е, както и да е. — Махна с ръка и продължи да крачи напред-назад. — Единственото утешително нещо е, че англичаните бяха принудени да се изтеглят заради нашите маневри. Прегрупираха цялата войска поне четири пъти и сега Коуп е разположил десния си фланг близо до морето и без съмнение се чуди какво, за бога, ще направим. — Наведе се и погледна през прозореца, сякаш очакваше самият генерал Коуп да се задава по пътя, за да получи отговор на този въпрос.

— Ами… къде всъщност е вашата половина от армията, сър? — попита Джейми и понечи да последва лорд Джордж в броденето му из стаята, но аз го хванах за яката. Докато Негова Светлост говореше, аз бях започнала да бърша саждите от ушите на съпруга си и сега те отново бяха чисти и розови.

— На хълма южно от града.

— Значи избираме висока позиция?