Диана Гэблдон - Сборник В капана на времето. Том I

Мърто изкриви кисело уста.

— Аз бих рекъл, че си пътник, ако развържеш жената невъоръжен.

Джейми се извърна извинително към затворника си.

— Трябва да поднеса извинения на съпругата си, задето я превърнах в част от тази измама. Уверявам те, че нейното участие беше напълно неволно. — Той мрачно огледа ухапаната си ръка.

— Съпруга! — Момчето се взираше обезумяло в Джейми.

— И те уверявам, че ако тази дама ме удостоява с честта да легне в леглото ми, тя никога не го прави под принуда. И няма да го направи, но по-добре да не я развързваме още, Кинкейд.

— Джеймс Фрейзър — изсъсках през зъби. — Ако докоснеш това момче, няма да легнеш отново с мен!

Джейми вдигна вежда. Зъбите му блеснаха на огъня.

— Това е сериозна заплаха за безпринципен похотливец като мен, но сега не бива да мисля за личните си интереси, война е все пак. — Пищовът започна пак да се надига.

— Джейми! — изпищях аз.

Той свали оръжието и ме погледна така, сякаш злоупотребявах с търпението му.

— Да?

Поех дълбоко дъх, за да не трепери гласът ми от гняв. Можех само да се досещам какво възнамерява да прави и се надявах да постъпи правилно. Правилно или не, когато това свършеше… потиснах видението на гърчещия се на земята Джейми и моя крак, който натиска адамовата му ябълка, за да се концентрирам върху сегашната си роля.

— Нямаш никакви доказателства, че е шпионин — казах аз. — Той каза, че ни е видял случайно. Кой няма да е любопитен, ако забележи огън в гората?

Джейми кимна.

— Да, но той се опита да ме убие. И го призна. — Леко попипа драскотината на врата си.

— Разбира се, че ще се опита — казах разгорещено. — Той те знае като престъпник. За главата ти има награда, за бога!

Джейми потърка замислено брадичката си и се обърна към пленника.

— Тя има право. Уилям Грей, защитникът ти свърши добра работа. Нито Негово Височество принц Чарлс, нито аз самият имаме навик да екзекутираме незаконно хора, врагове или не. — Помаха на Кинкейд да се приближи.

— С Рос отведете този мъж в посоката, в която твърди, че е лагерът му. Ако ни е казал истината, вържете го за някое дърво на миля от лагера им. Приятелите му ще го намерят утре. Ако ни е излъгал… — замълча и изгледа студено момчето, — прережете му гърлото.

После добави напълно сериозно:

— Дарявам ти живота. Надявам се да го използваш добре.

Мина зад мен и освободи ръцете ми. Аз се извърнах яростно и той посочи към момчето, което беше седнало под дъба.

— Може би ще си така добра да се погрижиш за ръката му, преди да си тръгне? — Вече не беше престорено смръщен, беше непроницаем. Очите му бяха притворени и не можех да срещна погледа му.

Отидох при младия англичанин и коленичих до него. Той изглеждаше замаян и ми позволи да прегледам ръката му, макар че сигурно много го болеше.

Разкъсаната горница на роклята все се смъкваше от раменете ми и аз мърморех под нос, докато постоянно я намествах. Костите на предмишницата на момчето бяха леки и ъгловати под кожата, малко по-дебели от моите. Аз превързах и шинирах ръката му със собствената си кърпа.

— Счупването е чисто — казах му. — Опитай да я държиш неподвижно поне две седмици. — Той кимна, без да ме поглежда.

Джейми седеше тихо на един дънер и ни гледаше. Отидох при него задъхана и го зашлевих с всички сили. Плесницата остави бяла следа на бузата му, а очите му се насълзиха, но той не помръдна, нито промени изражението си.

Кинкейд вдигна момчето на крака и го подкара към края на полянката. Щом стигна до дърветата, то спря и се обърна. Не ме поглеждаше, говореше на Джейми:

— Дължа ти живота си — каза официално. — Много бих искал да не беше така, но тъй като ти ми натрапи този дар, ще съм ти в дълг. Надявам се някога да върна дълга си и тогава… — Гласът му затрепери от потисната омраза, изгуби престорената официалност и стана болезнено искрен: —… Ще те убия!

Джейми стана от дънера. Лицето му беше спокойно. Сведе сериозно глава пред отиващия си пленник.

— В такъв случай, сър, надявам да не се видим отново.

Момчето изправи рамене и отвърна сковано на поклона.

— Грей не забравят дълговете си, сър — рече и изчезна в мрака, съпровождан от Кинкейд.

Всички изчакаха стъпките им по шумата да заглъхнат съвсем. Тогава започна смехът, първо тих, сумтящ и носов, после прерасна в колеблив кикот. Набра сила и се понесе по кръга от мъже.

Джейми пристъпи сред тях и ги огледа. Смехът внезапно замря. Той ме погледна и рече рязко: