Диана Гэблдон - Сборник В капана на времето. Том I

— Ако той реши да легне отгоре ти през нощта, така никой няма да му завиди — обясни дребният шотландец и кимна към Джейми, който разговаряше с няколко мъже. — Да не караме момчетата да мислят за неща, дето не могат да ги имат тук.

— Ясно — отвърнах малко рязко. — Много предвидливо от твоя страна.

Една от редките му усмивки изви тънките устни.

Порових из дисагите и намерих малко сирене и ябълки. Дадох ги на Джейми, който ги огледа със съмнение.

— Няма ли хляб?

— Може да има малко в другата торба. Изяж плодовете; полезни са за теб. — Като типичен планинец, той подхождаше с подозрение към пресните плодове и зеленчуци, макар че огромният му апетит го караше да поглъща всичко в големи количества.

— Хм. — Отхапа от ябълката. — Щом казваш, сасенак.

— Да, казвам. Виж — изтеглих устни назад, за да му покажа зъбите си. — Колко жени на моите години са с всичките си зъби?

Усмивката показа собствените му идеални зъби.

— Трябва да призная, че си много запазена, сасенак, за такава стара кобила.

— Добре съм хранена — сопнах се аз. — Половината хора в твоето имение страдат от умерена форма на скорбут и от това, което видях по пътя, положението по другите места е още по-зле. Скорбутът се предотвратява с витамин це, а ябълките са пълни с него.

Той отдели ябълката от устата си и я огледа с подозрение.

— Така ли?

— Така. Има го и в други растения — най-много в портокалите и лимоните, но тук ги няма. Има го в лука, зелето, ябълките… яж по нещо такова всеки ден и няма да имаш скорбут. Дори зелените билки и тревата съдържат витамин це.

— Хм, затуй ли на елените не им падат зъбите, когато остареят?

— Да, затуй.

Той започна да върти ябълката, огледа я критично, после сви рамене.

— Е, добре — отхапа отново.

Тъкмо се бях обърнала да извадя хляба, когато тихо пукане привлече вниманието ми. Зърнах движение в мрака и светлината на огъня нещо проблесна близо до главата на Джейми. Аз се извърнах към него с вик точно когато той се катурна назад от дънера и изчезна в тъмното.

Нямаше луна, единствената следа от случилото се беше шумолене на сухи листа и шумът на мъже, които се боричкаха тихо, сумтяха, пъшкаха и понякога проклинаха. Последва вик и всичко притихна. Случи се само за секунди, макар че ми се стори цяла вечност.

Аз още стоях стъписана до огъня, когато Джейми се появи от тъмната гора, повел пред себе си един мъж, чиято ръка беше извил зад гърба му. Отпусна хватката си, извъртя тъмната фигура към себе си и така я блъсна, че тя се стовари в едно дърво. Листа и жълъди се посипаха над мъжа, който се плъзна на земята и застина там.

Привлечени от шума, Мърто, Рос и още двама от клана Фрейзър се появиха до огъня. Изправиха непознатия и го повлякоха грубо към светлината. Мърто го стисна за косата и вдигна главата му, за да го огледа.

Видях дребно лице с изящни скули и големи очи с дълги ресници, които примигваха замаяно срещу мъжете.

— Той е още момче! — възкликнах аз. — Сигурно е едва на петнайсет!

— Шестнайсет! — каза момчето и разтърси глава. — Но това няма значение — добави надменно с английски акцент. Вероятно беше от Хампшир. Доста далеч бе от дома.

— Да, няма — съгласи се мрачно Джейми. — Шестнайсет или шейсет, той се опита да ми пререже гърлото. — Тогава забелязах почервенялата кърпа, която притискаше към врата си.

— Нищо няма да ви кажа — заяви момчето. Очите му тъмнееха на бледото лице, но светлината на огъня озаряваше светла коса. Той стискаше едната си ръка; сигурно беше ранен. Едва стоеше изправен сред тези мъже и стискаше устни, за да овладее страха и болката.

— За някои неща се сещам и сам — огледа го внимателно Джейми. — Първо, ти си англичанин, затова сигурно има още войници наблизо. И второ — сам си.

Момчето се сепна.

— Откъде знаеш?

Джейми вдигна вежди.

— Не ме нападна, докато не си решил, че с дамата сме сами. Ако с теб имаше и други, сега щяха да ти се притекат на помощ. Ръката ти счупена ли е? Стори ми се, че нещо изпука. Ако беше с други, които знаят, че не сме сами, те щяха да те спрат да не правиш такива глупости. — Въпреки това заключение забелязах, че трима от мъжете се изнизват тихо в гората, вероятно да се уверят.

Изражението на момчето стана още по-твърдо, когато определиха нападението му като глупост. Джейми попи врата си, после огледа кърпата.

— Ако искаш да убиеш някого в гръб, момче, избери мъж, който не седи сред купчина сухи листа — посъветва го той. — И ако ще нападаш с нож по-едър човек от теб, избери по-сигурно място; гърло се прерязва трудно, освен ако жертвата не седи кротко.