Диана Гэблдон - Сборник В капана на времето. Том I

— Благодаря за ценния съвет — изсмя се момчето. Той не губеше кураж, макар че очите му пробягваха изплашено от едно мустакато лице на друго. Планинците не бяха големи хубавци и денем, а в тъмното — съвсем.

Джейми отговори любезно:

— Е, моля. Жалко, че няма да имаш шанса да го приложиш в бъдеще. Защо ме нападна, всъщност?

Мъжете, привлечени от шума, бяха започнали да се изнизват от лагера и се плъзгаха като призраци от гората. Момчето се озърна към тях и погледът му спря на мен. Поколеба се, но отговори:

— Исках да освободя дамата от твоя плен.

Мъжете се размърдаха развеселени, но утихнаха след знака на Джейми.

— Ясно. Чул си ни да говорим и си разбрал, че дамата е англичанка, от добро потекло. А пък аз…

— А пък ти си безсъвестен престъпник, крадец и насилник! Лицето ти виси из цял Хампшир и Съсекс! Веднага те познах; ти си метежник и мръсен похотливец! — избухна разпалено момчето, лицето му стана още по-червено.

Прехапах устна и забих поглед в обувките си, за да не срещна очите на Джейми.

— А, ясно. Както кажеш — съгласи се той сърдечно. — Тогава защо да не те убия на място? — Издърпа плавно кинжала от ножницата си, завъртя го леко и огънят заблестя по острието.

Кръвта се смъкна от лицето на момчето и то заприлича на призрак в сенките, но се изпъна и се заяви:

— Очаквах го. Готов съм да умра.

Джейми кимна замислено, после се наведе и пъхна острието в огъня. Дим се надигна около почерняващия метал и замириса като в ковачница. Всички гледахме притихнали как пламъкът, призрачно син около острието, събужда за живот смъртоносната стомана и я покрива с плътна червенина.

Увил ръката си в окървавената кърпа, Джейми внимателно извади кинжала от огъня. Приближи се бавно до момчето и позволи на ножа да се спусне сякаш по своя воля, докато не докосна дрехата му. Вдигна се силна миризма на изгорял плат от кърпата около дръжката, която се засили, когато по куртката на момчето се появи тясна черна ивица. Върхът на кинжала, който потъмняваше с изстиването си, спря точно под вирнатата брадичка. Тънки струйки пот заблестяха по тънката шия.

— Опасявам се, че не съм готов да те убия — все още. — Тихият, изпълнен със заплаха глас на Джейми беше още по-плашещ заради овладяността си. — С кого си? — Въпросът изплющя като камшик и всички потрепнаха. Острието на ножа се приближи, димящо на нощния вятър.

— Няма… няма да ти кажа! — Момчето облиза устни, по тънката шия премина тръпка.

— Колко далеч са другарите ти? Колко са? Накъде са тръгнали? — Въпросите вече се сипеха леко, а острието се приближаваше към челюстта на момчето. То се беше ококорило като паникьосан кон, но разтърси силно глава и златната му коса се развя. Рос и Кинкейд го хванаха още по-здраво.

Потъмнялото острие се притисна с плоската си страна към челюстта на момчето. Последва задъхан писък и миризма на изгоряла кожа.

— Джейми! — извиках шокирана. Той не се обърна към мен, взираше се в пленника си, който, освободен от придържащите го мъже, се свлече на колене сред мъртвите листа и притисна ръка към врата си.

— Това не е ваша грижа, мадам — каза Джейми през зъби, сграбчи момчето за ризата и го изправи. Острието се олюляваше между тях, точно под лявото око на момчето. Джейми наклони глава в ням въпрос и получи леко, но категорично завъртане на глава.

Гласът на момчето беше само треперлив шепот; наложи се да прочисти гърлото си, за да го чуят:

— Н-не. Не можеш да ме принудиш да ти кажа нищо.

Джейми го подържа още малко, гледаше го в очите, после пусна изгорялата риза и отстъпи назад.

— Да, сигурно. А какво ще кажеш за дамата?

Отначало не разбрах, че има предвид мен, докато не ме сграбчи през кръста и ме издърпа към себе си, а аз се запрепъвах по грубата земя. Накрая политнах към него и той изви грубо едната ми ръка зад гърба ми.

— Може да не те е грижа за теб самия, но сигурно те е грижа за честта на дамата, след като си дошъл да я спасиш.

Обърна ме към себе си, впи пръсти в косата ми, дръпна главата ми назад и ме целуна така грубо, че аз неволно се задърпах.

После пусна косата ми, придърпа ме към себе си и погледна момчето от другата страна на огъня. Очите му бяха станали огромни, разширените зеници отразяваха пламъците.

— Пусни я! — извика дрезгаво. — Какво ще правиш с нея?

Джейми посегна към деколтето ми. Разкъса го с едно рязко движение и почти оголи гърдите ми. Аз реагирах инстинктивно и го изритах в пищяла. Момчето издаде нечленоразделен звук, втурна се напред, но отново беше обуздано от Рос и Кинкейд.