Диана Гэблдон - Сборник В капана на времето. Том I

— След като питаш — отвърна любезно Джейми, — мисля да я обезчестя пред очите ти. После ще я дам на другите мъже, за да правят с нея каквото щат. Сигурно и ти ще искаш да ѝ се изредиш, преди да те убия? Един мъж не бива да умира девствен, нали?

Вече се борех съвсем наистина. Джейми стискаше като менгеме ръката ми зад гърба ми и беше запушил устата ми с огромната си десница. Забих зъби в нея и усетих вкуса на кръв. Той отдръпна рязко ръката си с тихо възклицание, но веднага я залепи пак на устата ми, като набута кърпата между зъбите ми. Аз продължавах да сумтя, а ръцете му се спуснаха към раменете ми и разкъсаха още повече роклята. Разголи ме до кръста и прикова ръцете ми към тялото. Видях как Рос ме поглежда и бързо извръща очи. Втренчи се в пленника, а по скулите му плъзна червенина. Кинкейд, който беше едва на деветнайсет, ни гледаше с отворена уста.

— Престани! — Гласът на момчето трепереше, но вече от гняв, а не от страх. — Ти, ти мръсен мерзавецо! Как смееш да позориш една дама, шотландски чакал такъв! — Изправи се за миг, гърдите му се издигаха от вълнение. Взе решение, вирна брадичка и рече: — Добре. Нямам друг избор. Пусни дамата и ще ти кажа каквото искаш да знаеш.

Едната ръка на Джейми веднага падна от рамото ми. Не видях жеста му, но Рос пусна счупената ръка на момчето и отиде да вдигне наметалото ми, което беше паднало на земята. Джейми издърпа и двете ми ръце назад, извади колана ми и ме върза с него. После взе наметалото ми от Рос и ме уви добре. Отстъпи назад, поклони ми се иронично, после се обърна към пленника си.

— Имаш думата ми, че няма да посегна на дамата. — Напрежението в гласа му можеше да се тълкува и като гняв, и като потисната похот; но аз разпознах в него усилие да овладее смеха си и бях готова да го убия на място.

С каменно лице, момчето му даде исканата информация, като говореше кратко и отсечено.

Казвал се Уилям Грей, втори син на виконт Мелтън. Бил с отряд от двеста мъже, тръгнали за Дънбар, за да се присъединят към армията на генерал Коуп. Другарите му лагерували на около три мили западно оттук. Той, Уилям, тръгнал през гората, видял огъня ни и дошъл да разузнае. Не, нямало никой с него. Да, войниците носели тежко въоръжение, шестнайсет оръдия на лафети и две шестнайсетинчови мортири. Повечето войници били въоръжени с мускети и имало кавалерия от трийсет конници.

Момчето вече се олюляваше от напрежението на разпита и болката в ръката, но отказваше да седне. Облегна се на едно дърво и обгърна лакътя си с лявата си ръка.

Въпросите продължиха почти час, въртяха се около едно и също, търсеха несъответствия, уточняваха подробности. Най-сетне доволен, Джейми въздъхна дълбоко и се извърна от момчето, което се свлече в сенките на дъба. Джейми вдигна ръка, без да продума, и Мърто му подаде пищов.

Джейми се обърна към пленника си, провери оръжието и се прицели. Дългият пищов блестеше в мрака, спусъкът и петлето сребрееха на огъня.

— Главата или сърцето? — попита Джейми, когато най-сетне вдигна глава.

— А? — Момчето зина неразбиращо.

— Ще те застрелям — обясни търпеливо Джейми. — Шпионите обикновено ги бесят, но заради твоето благородство към дамата искам да ти осигуря бърза и чиста смърт. Къде да те гръмна — в сърцето или в главата?

Момчето се изправи бързо и изпъна рамене.

— Да, разбира се. — Облиза устни и преглътна. — Мисля… в сърцето. Благодаря — добави. Вирна брадичка и стисна устни, които още пазеха меката детска извивка.

Джейми кимна и свали петлето с щракване, което отекна в тишината под дъбовете.

— Чакай! — извика пленникът. Джейми го погледна питащо, беше се прицелил в слабите му гърди.

— А как да съм сигурен, че няма да опозорите дамата, след като… след като умра? — попита момчето и огледа войнствено кръга от мъже. Беше стиснал в юмрук здравата си ръка и трепереше. Рос издаде някакъв звук, но го скри умело в кихавица.

Джейми сведе пистолета и с желязно самообладание запази мрачно и сериозно изражение.

— Ами… — шотландският акцент се беше засилил… — имаш думата ми, макар че ти едва ли ще приемеш думата на един… — устните му потрепнаха — шотландски мерзавец. Вероятно ще приемеш уверенията на дамата? — Вдигна вежда към мен и Кинкейд веднага скочи да отпуши устата ми.

— Джейми! — възкликнах яростно. — Това е безумие? Как можа да го направиш? Ти… ти…

— Страхливецо — помогна ми той. — Или чакал, ако повече ти харесва. Какво ще кажеш, Мърто — обърна се към лейтенанта си, — страхливец ли съм или чакал?