Диана Гэблдон - Сборник В капана на времето. Том I

Той обявяваше, че по волята на Всемогъщия бог, крал Джеймс, VIII за Шотландия и III за Англия и Ирландия, с настоящото обявява законното си право над престола на тези три кралства. И поради туй приема подкрепата на вождовете на клановете в Северна Шотландия, господарите якобити и „други верни поданици на Негово Величество крал Джеймс”, които са изписали имената си под това Съглашение.”

Пръстите ми изстинаха, обзе ме толкова силен ужас, че едва дишах. Ушите ми бумтяха и пред очите ми се въртяха черни петна.

В долната част на листа бяха изписани имената на шотландските вождове, заявили подкрепата си пред света и заложили живота и репутацията си на успеха на Чарлс Стюарт. Видях Кланраналд и Гленгари. Стюарт от Апин, Алегзандър Макдоналд от Кепок, Ангъс Макдоналд от Скотъс.

И в дъното на списъка: „Джеймс Алегзандър Малкълм Макензи Фрейзър от Брох Туарах.”

— Господи проклети Исусе! — прошепнах аз, щеше ми се да можех да кажа нещо по-силно, за да ми олекне. — Мръсното копеле те е подписало!

Джейми, още блед и с изопнато лице, започваше да се възстановява.

— Ами, да. — Ръката му посегна към неотвореното писмо на масата, тежкия плик с герба на Стюартите върху восъчния печат. Джейми го разкъса нетърпеливо и извади листите. Прочете го бързо, хвърли го на масата, сякаш изгаряше ръцете му, и зарови лице в шепите си.

— Извинение — рече дрезгаво. — Нямал време да ми изпрати документа, за да го подпиша лично. И благодарност за лоялната ми подкрепа. Господи, Клеър! Какво ще правя сега?

Това беше отчаян въпрос, на който нямах отговор. Гледах безпомощно как се отпуска на една възглавница и се втренчва скован в огъня.

Стъписана от тази драма, Джени се приближи да вземе писмата и съглашението. Прочете ги много внимателно, устните ѝ се движеха леко, после ги остави на лакираната маса. Погледна ги смръщена, отиде при брат си и сложи ръка на рамото му.

— Джейми — каза тя. Беше силно пребледняла. — Можеш да сториш само едно , скъпи. Трябва да идеш да се биеш за Чарлс Стюарт. Трябва да му помогнеш да победи.

Истината в думите ѝ бавно проникваше през слоевете на ужаса, които ме обгръщаха. Публикуването на това Съглашение превръщаше всички подписали го в бунтовници и предатели на английската Корона. Вече нямаше значение как Чарлс го беше постигнал, нито как е намерил средства; той вече бе отприщил морето на метежа и Джейми, и аз, бяхме повлечени от него. Така че Джени беше права — нямахме избор.

Погледът ми спря на писмото от Чарлс, което беше паднало от ръката на Джейми.

„… Макар че мносина ще ме нарекат глупак, дето се впущам в туй без подкрепата на Луи — или поне на банкерите му! — нищо няма да ме спре да се върна там, отдето съм дошал. Ликувай с мен, скъпи приетелю, че аз си ида у дома.”

С напредване на приготовленията цялото имение кипеше от вълнение и предположения. Оръжия, запазени още от Въстанието през 1715 година, бяха извадени от дрипи, сламеници и огнища, и бяха наточени и излъскани. Мъже се срещаха и спираха да разговарят, свели глави един към друг под горещото августовско слънце. Жените притихваха и само ги гледаха.

Джени имаше способността на брат си да бъде непроницаема и с нищо не показваше мислите си. А аз, прозрачна като стъкло, ѝ завиждах. Затова, когато една сутрин ме попита дали ще доведа Джейми при нея в пивоварната, нямах представа какво ще иска от него.

Джейми влезе след мен и застана точно на прага. Чакаше очите му да свикнат със сумрака. Пое дълбоко дъх и вдиша горчивата миризма с видимо удоволствие.

— Ох — въздъхна замечтано. — Мога да се напия само като дишам.

— Тогава не дишай за малко, щото ми трябваш трезвен — посъветва го сестра му.

Той покорно напълни дробове, изду бузи и зачака. Джени го сръга бързо в стомаха с дръжката на бъркалката, а той се преви и избухна в смях.

— Палячо — сгълча го тя. — Искам да поговоря с теб за Иън.

Джейми взе едно празно ведро от рафта, обърна го и се настани на него. Слабата светлина от покритите с намаслена хартия прозорци над него озаряваше косата му с дълбоко медено сияние.

— Какво за Иън?

Сега беше ред на Джени да поеме дълбоко дъх. От широката каца пред нея лъхаше на ферментирало зърно, хмел и алкохол.

— Искам да го вземеш с теб.

Джейми вдигна вежди, но не каза нищо. Джени се взираше в бъркалката и гледаше как завихря течността. Джейми я наблюдаваше замислен, отпуснал ръце между коленете си.