Диана Гэблдон - Сборник В капана на времето. Том I

Решението на Джейми Иън да тръгне с него, за да се бият за Стюартите, беше посрещнато отначало с неверие, после с подозрение, а — когато Джейми настоя — с гняв.

— Ти си глупак — каза Иън. — Аз съм сакат и ти много добре го знаеш.

— Но знам и че си смел в битка и не бих искал друг да ми пази гърба — каза твърдо Джейми. На лицето му нямаше и капка съмнение или колебание. Той се беше съгласил с молбата на Джени и щеше да я изпълни каквото и да става. — Вече си се бил неведнъж. Какво? Ще ме изоставиш ли сега?

Иън махна пренебрежително на ласкателството.

— Може и тъй да е. Ако кракът ми поддаде, колкото и добре да се бия — ще се гърча на земята като червей и ще чакам някой англичанин да ме заплюе. Освен това кой ще се грижи за имението, докато се върнеш?

— Джени — отвърна бързо Джейми. — Ще оставя достатъчно мъже, за да вършат работата, а тя се оправя добре със сметките.

Иън вдигна вежди и каза нещо много грубо на келтски.

— Ще я оставиш да се оправя тук сама с три малки деца до полите и половината от необходимите мъже? Човече, ти си си изгубил ума! — Той вдигна ръце и се извърна към бюфета, където държахме уискито.

Джени, която седеше до мен на дивана с Катрин в скута, издаде тих звук, хвана ме за ръката под прикритието на полите ни и стисна пръстите ми.

— Защо си мислиш, че можеш да ми нареждаш?

Джейми огледа смръщен напрегнатия гръб на зет си. Едно мускулче до устата му започна да потрепва.

— Защото съм по-едър от теб — каза войнствено.

Иън се обърна и го изгледа смаян. Колебанието се задържа в очите му само за секунда. После изпъна рамене и вирна брадичка.

— Аз съм по-голям.

— Аз съм по-силен.

— Не, не си!

— Напротив!

— Аз съм по-силен!

— Не си!

— Напротив!

— Аз съм по-силен!

Под смеха в гласовете им се усещаше нещо много сериозно. В този малък сблъсък те бяха погълнати един от друг, както в детството и юношеството им, а в гласа на Джейми отекваше предизвикателство, когато разкопча маншета си и вдигна ръкава на ризата си.

— Докажи го. — Изчисти шахматната дъска с едно махване на ръката, седна и облегна лакът на инкрустираната ѝ повърхност. Дълбоките сини очи се взираха в кафявите очи на Иън, които горяха със същия гняв.

Иън оцени ситуацията за секунда, после кимна рязко и тъмните кичури паднаха над очите му.

Спокоен и решителен, той ги прибра назад, разкопча маншета си и нави ръкава на ризата си чак до рамото, без да откъсва очи от зет си.

От мястото си виждах лицето на Иън. Беше малко зачервено под слънчевия загар, а дългата тясна брадичка бе стегната решително. Не виждах лицето на Джейми, но решителността беше ясно изписана по линията на гърба и раменете му.

Двамата мъже нагласиха внимателно лакти, като потъркваха с тях повърхността на дъската, за да се уверят, че няма да се плъзнат.

Джейми разпери ритуално пръсти, извил длан към Иън. Иън внимателно нагласи своята длан върху нея. Пръстите им си паснаха, докоснаха за миг огледалния си образ, после се раздвижиха, на единия надясно, на другия — наляво, преплетоха се и стиснаха.

— Готов ли си? — попита Джейми.

— Готов съм. — Иън говореше спокойно, но очите му светеха под гъстите вежди.

Мускулите се напрегнаха веднъж по цялата дължина на ръцете и изпъкнаха силно, докато двамата се наместваха на столовете, за да намерят опора.

Джени ме погледна и извъртя очи. Каквото и да бе очаквала от Джейми — явно не беше това.

Мъжете се концентрираха върху напрегнатия възел от пръсти и не забелязваха нищо друго. Лицата им бяха зачервени от усилието, пот мокреше косата им по слепоочията, очите им изпъкнаха леко. Внезапно видях как погледът на Джейми се откъсва от стиснатите ръце и забеляза, че Иън стиска още по-здраво устни. Иън усети промяната, погледна го… и двамата избухнаха в смях.

Ръцете им останаха стиснати още миг и се отпуснаха.

— Тогава ще дърпаме въже — каза Джейми и отметна кичур мокра от пот коса. Поклати сърдечно глава към Иън. — Добре, човече. Дори да можех да ти заповядвам, нямаше да го направя. Но мога да те помоля, нали? Ще дойдеш ли с мен?

Иън избърса струйка пот от врата си. Погледът му обиколи стаята и спря за миг на Джени. Лицето ѝ не беше по-бледо от обичайно, но виждах колко бързо тупти вената под брадичката ѝ. Той се взираше в нея, докато развиваше внимателно ръкава си. По шията на Джени се издигна руменина.

Иън потърка челюст, сякаш мислеше, после се обърна към Джейми и поклати глава.

— Не, приятелю — каза тихо. — Трябвам ти тук и тук ще бъда. — Очите му спряха на Джени, която държеше Катрин до рамото си, и на малката Маги, вкопчила пухкавите си ръце в полите на майка си. И на мен. Дългите устни на Иън се извиха в усмивка. — Аз ще остана тук — повтори той. — Ще пазя слабата ти страна, човече.