Диана Гэблдон - Сборник В капана на времето. Том I

Озърна се към имението, където вече всички прозорци светеха в спускащата се нощ. Тъмни силуети се мяркаха зад прозорците. Иън спря за миг и фигурата му се очерта на светлината, сякаш призован от спомените на Джейми. После дръпна завесите и прозорецът помътня.

— Винаги исках да съм Иън — каза Джейми, още вгледан в къщата. — Защото, като ни хванеха, хвърлях вината върху него.

— Че да не бият само теб?

— Донякъде. Не се чувствах чак толкова виновен, когато бяхме двамата. Но винаги можех да разчитам на него, че ще покрещи хубаво.

— Искаш да кажеш, че е плакал?

— Ами, да. Винаги виеше като заклан и знаех, че го прави, за да не ме е срам, че и аз рева. — Беше твърде тъмно, за да виждам лицето му, но пак долових свиването на рамене от смущение или неудобство. — Все се опитвах да не плача, разбира се, но невинаги успявах. Щом тате решеше, че заслужавам пердах, се стараеше да си свърши добре работата. А бащата на Иън имаше ръка като дървесен ствол.

— Знаеш ли? — казах аз и погледнах към къщата. — Не разбирам защо баща ти те е пердашил тук? В къщата има достатъчно място… или в плевнята.

Джейми помълча и пак сви рамене.

— Не съм го питал, но предполагам, че е като с краля на Франция.

— Моля? — Това ме сепна.

— Ами не знам — отвърна сухо — какво е да те мият, обличат и да се изхождаш пред хората, но мога ти кажа, че е много унизително да стоиш там и да обясняваш на хората на баща си какво толкоз си направил, че са те набили.

— Предполагам — съчувствието ми беше примесено с порив да се засмея. — Защото си щял да станеш господар, така ли? Затова ли го е правил тук?

— Сигурно. Да видят хората, че разбирам какво е справедливост — поне откъм единия ѝ край.

Hивата беше разорана на обичайните дълбоки бразди. Те се издигаха чак до коляно и човек можеше да върви по тях и да хвърля семена по билото до него. Така се сееше ечемик и овес и не сметнаха за нужно да променят технологията при картофите.

— Пише на „хълмове” — рече Иън, загледан в зеленото картофено поле, — но май и браздите свършиха работа. Явно трябва да е на хълмове, че да не изгният растенията от твърде много вода.

— Може и така да е — съгласи се Джейми. — Отгоре изглежда добре. А човекът казва ли кога да ги изкопаем?

Натоварен да отглежда картофи на земя, която не е виждала картоф, Иън беше действал методично и разумно. Изпрати човек в Единбург не само за семена, но и за книга по въпроса. А именно, „Научен трактат по земеделие” от сър Уолтър О’Брайън Райли с малък раздел, посветен на отглеждането на картофи, както се практикуваше в Ирландия.

Иън носеше дебелия том под мишница — Джени ми беше казала, че не припарвал до нивата с картофи без него, да не би случайно да му се изпречи някой щекотлив въпрос относно философията или техниката на отглеждането им, докато е там. Сега го разлисти, хвана го с една ръка и бръкна в спорана си за очилата. Те бяха на покойния му баща; малки стъклени кръгчета в телени рамки, които се слагаха в края на носа и го караха да прилича на много сериозен млад щъркел.

— Прибирането на реколтата трябва да стане при появата на първите зимни гъски — прочете той, погледна нагоре и присви очи над очилата към картофената нива, сякаш очакваше въпросната гъска да надигне глава сред браздите.

— Зимни гъски? — Джейми погледна смръщен в книгата над рамото му. — Що за гъски са това? Сиви гъски? Но тях ги виждаме през цялата година. Не може да са те.

Иън сви рамене.

— Може пък в Ирландия да ги виждат само зимъска или са някакви ирландски гъски, не като нашите.

Джейми изсумтя.

— Е, няма що, от голяма полза ни е. Нещо полезно не казва ли?

Иън прекара пръст по редовете, като мърдаше устни. Вече се беше събрала малка тълпа селяни, впечатлени от този нов подход в земеделието.

— Няма да копаем картофите, когато е мокро — информира ни Иън и Джейми изсумтя.

— Хм. Болест по картофите, вредители по картофите — нямаме вредители, за щастие — стъбла… хм, не, това е само за болест по стъблата. Болест по картофите — ще разберем дали я има, когато видим картофите. Семена, съхранение…

Нетърпелив, Джейми се извърна от Иън с ръце на кръста.

— Научно земеделие, а? — Вгледа се в тъмнозеленото поле. — Какво му е научното, като не казва кога са готови за ядене проклетите картофи?

Фъргъс, който се мотаеше зад него както винаги, вдигна глава от гъсеницата, която напредваше бавно по пръста му, и попита: