Диана Гэблдон - Сборник В капана на времето. Том I

Обърнах се и му се усмихнах. Нощта беше тъмна и студена, оживена от хора, но за нас съществуваше само светлината, топлината — и другият.

1Stoneware — „каменна керамика” — това са керамични съдове, изпечени на относително висока температура. — Бел. прев.

След като в началото тихо наблюдаваше от ъглите, Фъргъс се превърна в част от домакинството и зае официално поста на конярче заедно с Роби Макнаб.

Роби беше година-две по-малък от Фъргъс, но беше едър почти колкото него и те бързо станаха неразделни приятели, освен когато се караха — което се случваше два-три пъти на ден — и тогава опитваха да се избият. След една кавга, която стигна до юмруци, ритници, търкаляне из бараката с млякото и разливането на канчета със сметана, Джейми пое контрола.

С мрачен и непреклонен вид, той ги хвана за вратовете и ги заведе в плевнята, където, предполагам, заряза скрупулите, които вероятно е имал по отношение на физическите наказания. Излезе от плевнята, тръскайки глава и закопчавайки колана си, и тръгна с Иън към Брох Морда. Момчетата се появиха малко по-късно, значително укротени и — обединени в страданието — отново най-добри приятели.

Всъщност бяха толкова кротки, че дори позволиха на малкия Джейми да се присламчи към тях. Когато погледнах в късната сутрин през прозореца, видях как тримата играят в двора с малка парцалена топка. Денят беше студен и мъглив и дъхът на момчетата излизаше на малки облачета, докато препускаха и крещяха.

— Ама какво хубаво здраво момченце си имаш — казах на Джени, която тъкмо ровеше из кошницата си за шев, за да намери копче. Вдигна очи, видя какво гледам и се усмихна.

— Да, Джейми е прекрасно дете. — Дойде при мен до прозореца и се вгледа в играта навън. — Одрал е кожата на баща си, но ще стане по-широк в раменете. Може би като чичо си, виж му краката. — Реших, че е права; малкият Джейми, почти на четири, още беше пухкав, но имаше дълги крака и малкото гръбче беше широко и мускулесто. Притежаваше дългите изящни кости на чичо си и създаваше същото впечатление като него — че е изграден от нещо по-здраво и по-жизнено от самата плът.

Гледах как детето подкача към топката, грабва я ловко и я хвърля достатъчно силно, за да прелети край главата на Роби Макнаб, който се спуска с викове след нея.

— По още нещо прилича на чичо си. Мисля, че и той е левичар.

— О, Господи! — сбърчи чело Джени. — Надявах се да не е, но май си права. — Поклати глава и въздъхна. — Господи, като се сетя колко се мъчи горкият Джейми заради това левичарство! Всички се опитваха да го излекуват, от родителите ми до учителя, но той беше упорит като пън и не поддаваше. Всички, освен бащата на Иън — добави тя след малко.

— Той не е смятал, че е грешно да си левичар? — попитах с любопитство. Съзнавах, че в тези времена левичарството в най-добрия случай се смяташе за лош късмет, а в най-лошия — за признак на обладаване от демони. Джейми пишеше, трудно, с дясната ръка, защото редовно беше ял бой в училище заради склонността си да пише с лявата.

Джени поклати глава, черните къдрици подскочиха под забрадката.

— Не, старият Джон Мъри беше особен човек. Казваше, че щом Господ е решил да даде на Джейми силна лява ръка, ще е грях да отхвърли този дар. Освен това много го биваше с меча, стария Джон, затова баща ми го послуша и позволи на Джейми да се учи да се бие с лявата ръка.

— Мислех, че Дугал Макензи е научил Джейми да се бие с лявата ръка. — Беше ми много интересно какво мисли Джени за чичо си Дугал.

Тя кимна, облиза края на конеца и го вдяна в иглата с едно бързо движение.

— Да, тъй беше, ама по-късно, когато Джейми порасна и отиде да чиракува там. Бащата на Иън го научи на първите удари. — Усмихна се, вгледана в ризата на скута ѝ. — Помня как старият Джон каза на Иън, че трябва да стои отдясно на Джейми, за да пази слабата страна на господаря си в битка. И той го направи — приемаха го много сериозно. Сигурно старият Джон е бил прав — добави и откъсна излишния конец. — След време вече никой не искаше да се бие с тях, дори момчетата Макнаб. Джейми и Иън бяха едри и славни бойци и когато застанеха рамо до рамо, нямаха равни дори срещу много хора.

Засмя се и прибра кичур коса зад ухото си.

— Погледай ги някой път, когато отиват заедно на нивите. Мисля, че дори не съзнават, че още го правят. Джейми винаги върви отляво, за да може Иън да е отдясно и да пази слабата му страна.

Джени се вгледа през прозореца, забравила за ризата. Сложи ръка на малката издутина на корема си.