Диана Гэблдон - Сборник В капана на времето. Том I

— Защо не изкопаете един да проверите?

Джейми се втренчи в него, отвори уста, но не издаде и звук. Млъкна, погали го по главата и взе лопатата, която бе опряна на оградата.

Селяните, които бяха помагали да се сади и копае нивата под ръководството на Иън — и на сър Уолтър — се скупчиха около него, за да видят резултата от труда си.

Джейми избра една голямо цъфнало растение в края на нивата и заби внимателно лопатата близо до корените. Видимо стаи дъх, настъпи лопатата и натисна. Тя се плъзна бавно във влажната кафява пръст.

Аз също бях стаила дъх. На този експеримент беше заложено много повече от репутацията на сър Уолтър О’Брайън Райли. И моята, между другото.

Джейми и Иън твърдяха, че реколтата от ечемик тази година е по-бедна от обичайното, макар че щеше да е достатъчна за хората от Лалиброх. Още една лоша година обаче щеше да изпразни оскъдните им запаси. За шотландско имение, Лалиброх беше проспериращо; но само в сравнение с другите стопанства на планинците. Успешното отглеждане на картофи щеше да осигури прехраната на хората от Лалиброх поне следващите две години.

Джейми натисна дръжката на лопатата. Земята около растението се напука и то внезапно изскочи нагоре и разкри изобилието си.

Зрителите ахнаха колективно при вида на безбройните кафяви топчета, увиснали на корените на растението. С Иън паднахме на колене в пръстта и започнахме да ровим за откъснати от лопатата картофи.

— Получи се! — не спираше да повтаря Иън, който вадеше картоф след картоф от земята. — Вижте ги само! Колко са големи!

— Да, вижте този! — възкликнах радостно и вдигнах един колкото двата ми юмрука.

Накрая напълнихме кошница с продукцията от мостреното растение: вероятно десетина едри картофа, около двайсет и пет колкото юмрук и още много малки — като топки за голф.

— Какво мислиш? — попита Джейми, оглеждайки колекцията. — Да оставим ли другите, че малките да пораснат още, или да ги извадим сега, преди да е застудяло?

Иън посегна разсеяно към очилата си, но си спомни, че сър Уолтър е останал зад оградата, забравен в суматохата. Поклати глава.

— Не, в книгата пише да запазим дребните за картофи за Следващата година. Ще ни трябват много. — Ухили ми се с облекчение, правата кестенява коса висеше на челото му. Лицето му беше изцапано с пръст.

Една жена се наведе над кошницата да огледа съдържанието ѝ. Посегна колебливо и побутна един картоф.

— Викате, ще ги ядете? — Вдигна скептично вежди. — Ама не знам как ще ги смелите на брашно или трици.

— Май не се мелят, госпожо Мъри — обясни любезно Джейми.

— О, тъй ли? — Жената огледа кошницата с присвити очи. — Какво ще ги правите тогаз?

— Ами… — започна Джейми и млъкна. Тогава ми хрумна, че макар да беше ял картофи във Франция, никога не е виждал как се приготвят. Скрих усмивката си, когато се втренчи безпомощно в покрития с пръст картоф на дланта му. Иън също се взираше в него; очевидно сър Уолтър мълчеше по въпроса за приготовлението на картофите.

— Ще ги опечете — притече се отново на помощ Фъргъс, като се появи изпод ръката на Джейми. Млясна красноречиво с устни. — Слагаш ги в жаравата и после ги ядеш със сол. И с масло, ако се намира.

— Намира се — отвърна Джейми с облекчение. Хвърли картофа на госпожа Мъри, сякаш нетърпелив да се отърве от него. — Пекат се — информира я категорично.

— Може и да се сварят — добавих аз. — Или да се намачкат с мляко. Или да се изпържат. Или да се нарежат и да се сложат в супата. Картофът става за всичко.

— Така пише и в книгата — потвърди доволно Иън.

Джейми ме погледна и се усмихна леко.

— Не си ми казвала, че можеш да готвиш, сасенак.

— Не бих го нарекла точно „готвене”, но картоф мога да сваря.

— Хубаво. — Джейми погледна към селяните и съпругите им, които си подаваха картофите от ръка на ръка и ги оглеждаха със съмнение. Плесна силно с ръце, за да привлече вниманието им.

— Ще вечеряме тук, до нивата. Том и Уили, донесете дърва за огъня; госпожо Уили, ще бъдете ли така добра да донесете едно голямо котле? Да? Чудесно, някой мъж ще ви помогне. А ти, Кинкейд… — Обърна се към един младеж и посочи към къщичките под дърветата. — Върви да извикаш всички — ще вечеряме картофи!

И така, с помощта на Джени, десет ведра мляко, три пилета и четири дузини големи стръка праз, аз се заех с приготвянето на пилешка супа с праз и печени картофи за господаря и жителите на Лалиброх.

Слънцето вече беше залязло, когато храната стана готова, но небето още светлееше с пръски червено и златно зад клоните на боровата кора. Гостите подходиха с известно колебание към новата добавка в менюто, но празничната атмосфера — подпомогната от благоразумни количества домашно уиски — надделя над опасенията и скоро земята до картофената нива се осея с вечерящи, приведени над купите на коленете им.