Диана Гэблдон - Сборник В капана на времето. Том I

— Джейми — повторих аз. — Ако не спреш да говориш за коне и наденици и не ми кажеш какво ви се е случило, ще те изритам в пищялите. Сигурно много ще ме заболи, щото съм по пантофи, но така или иначе си предупреден.

— Това заплаха ли беше? — засмя се той. — Не е много страшна, сасенак, но…

— Иън! — Джени, забавена за миг от Маги, се появи тъкмо когато съпругът ѝ пристъпи в светлината на фенера. Обърнах се и я видях как се хвърля напред и слага ръка на лицето му.

— Какво ти се случило, човече? — Явно въпросният инцидент се беше отразил най-вече на Иън. Едното му око беше почерняло, подуто и полузатворено, а на скулата му личеше дълга драскотина.

— Добре съм — отвърна той и я потупа нежно, когато го прегърна. Малката Маги се навря между тях. — Само се поожулих.

— Слизахме по склона на хълм две мили преди селото и водехме конете, защото беше стръмно. Иън стъпи в една къртичина и си счупи крака — обясни Джейми.

— Дървения — уточни Иън и се усмихна малко свенливо. — Къртицата пострада повече.

— Останахме в една къща наблизо, докато му издяламе нов — довърши Джейми. — Може ли вече да ядем? Коремът ми се е залепил за гърба.

Влязохме без повече приказки и с госпожа Крук сервирахме вечерята, докато Джени промиваше лицето на Иън с хамамелис и го разпитваше разтревожено дали има други наранявания.

— Нищо ми няма — увери я той. — Само се понатъртих. — Но докато влизаше в къщата, забелязах, че куца много по-силно от преди. След като почистихме масата след вечеря, аз си поговорих с Джени и когато се настанихме в салона сред разопакованите покупки, тя коленичи на чергата до Иън и хвана новия му крак.

— Да го махнем — рече твърдо. — Наранил си се и искам Клеър да те прегледа. Тя ще ти помогне повече от мен.

Ампутацията беше направена умело и с голям късмет; армейският хирург, който беше отрязал крака на Иън до коляното, беше успял да спаси колянната става. Това му даваше много по-голяма подвижност. В момента обаче колянната става беше по-скоро проблем, отколкото преимущество.

Падането беше изкълчило сериозно крака, той беше посинял и разранен от протезата, която се беше забила в кожата. Сигурно много го болеше, дори всичко друго да беше наред. По коляното беше изкълчено, а плътта от вътрешната страна на ставата бе подута, червена и пареща.

Издълженото добродушно лице на Иън беше червено почти колкото крака му. Той приемаше спокойно недъга си, но знаех, че мрази безпомощността, до която той понякога водеше. Изглеждаше смутен почти до болка, докато докосвах крака му.

— Скъсал си сухожилие — казах му и проследих издутината от вътрешната част на коляното. — Не знам колко е зле, но е достатъчно зле. Ставата събира вода, затова се е подула.

— Можеш ли да му помогнеш, сасенак? — Джейми се наведе над рамото ми, гледаше смръщен от тревога зачервения крайник.

Поклатих глава.

— Не мога да направя много освен студени компреси, за да спадне отокът. — Фиксирах Иън с добра имитация на погледа на майка Хилдегард. — Но ти можеш да направиш нещо — ще лежиш. Утре може да пийнеш уиски за болката; тази нощ ще ти дам лауданум, за да заспиш. Ще се пазиш поне седмица и ще видим как върви.

— Не мога! — възрази Иън. — Трябва да се грижа за конюшните, да се оправят огради на нивите, да се точат плугове и…

— И да оздравее крак — рече Джейми твърдо. Погледна го с така наречения от мен „господарски поглед”, пронизващ син взор, при който повечето хора бързо омекваха. Иън, който беше ял, играл, лудувал и се бил с него, не беше толкова податлив.

— По дяволите! — Пламналите кафяви очи срещнаха очите на Джейми с болка, гняв, примирение и нещо друго, което не разпознах. — Да не си мислиш, че можеш да ми заповядваш?

Джейми седна на петите си зачервен, все едно го бяха зашлевили. Преглътна първите думи, които му дойдоха, и рече спокойно:

— Не се опитвам да ти заповядвам, но мога ли да те помоля да се погрижиш за себе си?

Гледаха се дълго, в очите им имаше нещо, което не можах да разчета. Накрая раменете на Иън се отпуснаха и той кимна с крива усмивка.

— Можеш. — Въздъхна и потърка смръщен одраната си скула. Пое дълбоко дъх, стегна се и подаде ръка на Джейми. — Ще ми помогнеш ли да стана?

Това се оказа трудна работа — да качиш еднокрак човек два етажа по стълбите, но все пак се справихме. Пред вратата на спалнята му Джейми го остави на Джени. Щом отстъпи назад, Иън му каза нещо бързо и тихо на келтски. Още не разбирах много добре този език, но ми се стори, че рече: „Сполай ти, братко.”