Диана Гэблдон - Сборник В капана на времето. Том I

Нямах нищо против появата на херцога сред дамите. Защото неговото присъствие им попречи да ме разпитват — както често се случваше на приеми — дали са верни слуховете за онова, което шотландците крият под полите си. Като се имаше предвид сегашното настроение, не мислех, че ще се измъкна с отговор: „Ами, каквото имат и другите мъже”.

— Съпругът ви разбира от коне — каза херцогът, освободен за миг от херцогиня Дьо Нев, която се наведе над одеялото да говори с мадам Прудом. — Каза ми, че баща му и чичо му са имали малка, но много хубава конюшня в Шотландия.

— Да, вярно е. — Отпих от виното. — Но вие сте посещавали Колъм Макензи в замъка Jleox; сигурно сте ги виждали. — Всъщност бях срещнала херцога за първи път в Леох преди година, макар и за кратко; той поведе ловна дружина точно преди да ме арестуват за вещерство. Предполагах, че е научил и за това, но с нищо не го показваше.

— Разбира се. — Малките присвити сини очи се стрелнаха наляво, после надясно, за да се увери, че никой не ни наблюдава, и каза на английски: — Тогава вашият съпруг ми каза, че не живее от своите имоти заради злощастно — и погрешно — обвинение в убийство, отправено срещу него от англичаните. Чудех се, милейди, дали това обвинение още е в сила?

— Все още има награда за главата му — отвърнах безцеремонно.

Изражението на любезен интерес не се промени. Херцогът посегна разсеяно към една наденичка.

— Това не е непоправимо — рече тихо. — След срещата ми с вашия съпруг в Леох аз поразпитах — о, разбира се, дискретно, уверявам ви, скъпа милейди — и мисля, че въпросът може да се уреди без особена трудност, ако се прошепнат правилните думи в правилните уши… и от когото трябва.

Това беше интересно. Джейми беше казал на херцога за положението си по съвет на Колъм Макензи, който се надяваше, че херцогът ще се намеси в случая. Джейми всъщност не беше извършил престъплението и срещу него нямаше доказателства; затова херцогът, който имаше влияние сред английската аристокрация, можеше да помогне за свалянето на обвиненията.

— Защо? — попитах аз. — Какво ще искате в замяна?

Почти невидимите руси вежди се стрелнаха нагоре. Херцогът се усмихна и показа малки бели зъби.

— Господи, много сте пряма! Не може ли просто да съм благодарен за съветите и помощта му при избора на коне и защото искам да се върне там, където знанията и уменията му ще са от полза?

— Може, но не е така — отвърнах. Видях, че мадам Прудом ни наблюдава зорко. Усмихнах му се любезно. — Защо?

Той набута цялата наденичка в устата си и задъвка бавно, кръглото му лице изразяваше единствено наслада от хубавия ден и храната. Най-сетне преглътна и потупа деликатно устни със салфетката.

— Е… само като предложение, нали разбирате…

Кимнах и той продължи:

— Само като предложение… вероятно можем да очакваме, че приятелството на съпруга ви с… една определена личност, наскоро пристигнала от Рим… Да, виждам, че ме разбирате. Да. Да предположим, че това приятелство е повод за известни притеснения у хора, които предпочитат въпросната особа да се върне тихо и кротко в Рим… или да се установи във Франция, но Рим е за предпочитане. По-безопасно е. Нали разбирате?

— Разбирам. — И аз си взех наденичка. Беше с много подправки и при всяка хапка ме лъхаше на чесън. — Нима тези хора приемат дотолкова сериозно това приятелство, че са готови да предложат сваляне на обвиненията срещу моя съпруг в замяна на тази малка услуга? Защо? Съпругът ми не е много влиятелен човек.

— Засега — съгласи се херцогът. — Но може да стане. Той има връзки с влиятелни френски банкери и търговци. Освен това е приеман в двора и Луи се вслушва в думите му. Иначе казано, ако понастоящем не разполага със значително богатство и влияние, вероятно скоро ще ги придобие. Освен това е член не на един, а на два могъщи шотландски клана. А хората, които искат въпросната особа да се върне в Рим, не без основание се опасяват, че подобно влияние може да бъде упражнено в нежелани посоки. Затова ще е много по-добре, ако съпругът ви се завърне — с изчистено име — в своите земи в Шотландия. Не мислите ли?

— Трябва да помисля — отвърнах аз. Това беше подкуп и то примамлив. Да прекъсне всякакви отношения с Чарлс Стюарт и да се върне в Шотландия и Лалиброх без риск да бъде обесен. Предложението беше много изгодно и за англичаните — щяха да се отърват от един поддръжник на Стюартите без никакви разходи за Короната.

Погледнах херцога, опитах да отгатна каква точно е неговата роля в цялата тази игра. Уж пратеник на Джордж II, електор на Хановер и крал на Англия — стига Джеймс Стюарт да си останеше в Рим, — той вероятно имаше двойна мисия във Франция. Да играе с Луи тънката игра на любезности и заплахи, каквато представляваше дипломацията, и едновременно с това да унищожи призрака на ново якобитско въстание? Напоследък неколцина от обичайните сподвижници на Чарлс бяха изчезнали под претекст, че имат неотложни дела зад граница. Дали бяха подкупени или наплашени?