Диана Гэблдон - Сборник В капана на времето. Том I

Придворните се втурнаха като един към падналия лорд Брох Туарах, а конярите последваха препускащия между дърветата кон.

Джейми лежеше по гръб под буковете, лицето му беше мъртвешки зеленикаво, а очите и устата — отворени. Ръцете му стискаха здраво Фъргъс, който се беше вкопчил в гърдите му като пиявица. Джейми примигна към мен и направи вял опит да се усмихне. Тихото жужене от отворената му уста се засили до плитко дишане и аз се отпуснах с облекчение; само си беше изкарал въздуха.

След като осъзна, че вече не е в движение, Фъргъс надигна предпазливо глава. Изправи се на корема на господаря си и каза с ентусиазъм:

— Беше много забавно, милорд! Ще го направим ли пак?

Джейми беше разтегнал мускул на бедрото си при спасителната акция в Аржентан и куцаше силно, когато се върнахме в Париж. Изпрати Фъргъс — който не беше пострадал нито от ездата, нито от кавгата след това — да вечеря в кухнята, отпусна се в кресло пред огнището и започна да разтрива подутия си крак.

— Много ли боли? — попитах със съчувствие.

— Малко. Трябва му само почивка. — Изправи се и се протегна с наслада. Дългите му ръце почти достигнаха почернелите дъбови греди над камината. — Схванах се в каретата; предпочитам да яздя.

— Аз също. — Потърках кръста си, болеше ме от пътуването.

Болката като че ли се спускаше надолу, през таза към краката. Предположих, че ставите ми се разхлабват заради бременността.

Прокарах ръка по крака на Джейми и посочих към леглото.

— Ела и легни настрани. Имам много хубав мехлем, ще ти намажа крака. Може да успокои болката.

— Щом нямаш нищо против. — Надигна се сковано, легна на лявата си страна и вдигна килта над коляното си.

Отворих сандъчето с лекарства и зарових из кутийките и шишенцата. Агримония, червен бряст, лековита разваленка… о, ето го. Извадих малкото синьо стъклено шишенце, което мосю Форе ми беше дал, и отвъртях капачката. Помирисах го предпазливо; мехлемите бързо гранясваха, но този изглежда беше смесен с много сол за консервация. Имаше приятен, мек аромат и красив цвят — наситеното жълтеникавобяло на прясна сметана.

Загребах малко и го размазах по дългия мускул на бедрото, като надигнах килта над хълбока на Джейми. Плътта му беше топла; но не с топлината на инфекция, а с топлината на младо мъжко тяло, загрято от усилието и от пулса на крепко здраве. Втрих внимателно мехлема в кожата му, усещах издутината на силния мускул. Джейми изсумтя тихо, когато натиснах.

— Боли ли?

— Аха, малко, но не спирай. Имам чувството, че ми помага. — Изсмя се. — Не бих го признал пред друг, сасенак, но наистина беше забавно. Не се бях разкършвал така от месеци.

— Радвам се, че си се забавлявал — отвърнах сухо и добавих още мехлем. — Аз също не скучах. — Без да спирам масажа, му разказах за предложението на Сандрингам.

Той изсумтя в отговор и се смръщи, защото докоснах по-чувствително място.

— Значи Колъм беше прав, че този човек може да помогне за сваляне на обвиненията.

— Така изглежда. Предполагам, че въпросът е дали искаш да го направи? — Опитах да не сдържам дъха си, докато чакам отговора. Първо, знаех какъв ще бъде той; Фрейзър бяха прочути с упоритостта си и въпреки че майка му беше Макензи, Джейми бе Фрейзър до мозъка на костите си. Щом беше решил да спре Чарлс Стюарт, нищо не бе в състояние да го спре. Все пак предложението беше изкушаващо — за мен, а също и за него: да се върне у дома в Шотландия, да живее спокойно.

Но ако се върнехме там и оставехме плановете на Чарлс да следват своя ход, мирът в Шотландия нямаше да продължи дълго.

Джейми пак изсумтя, явно мислеше същото.

— Знаеш ли, сасенак? Ако мислех, че Чарлс Стюарт може да успее — да освободи Шотландия от властта на англичаните, — щях да жертвам всичко — и земите, и свободата си, и живота си, за да му помогна. Може да е глупак, но е кралски глупак и не е лош човек, струва ми се. — Въздъхна. — Но аз го познавам добре, говорил съм с него и с всички якобити, които са се били за баща му. А и като се има предвид какво твърдиш, че ще се случи, ако пак има въстание… Нямам друг избор, освен да остана, сасенак. Щом го спрем, може пак да имаме шанс да се върнем — а може би не. Сега обаче трябва да отклоня любезното предложение на Негова Светлост.

Потупах леко бедрото му.

— Точно това очаквах да кажеш.

Усмихна ми се, после погледна жълтеникавия крем по пръстите ми.

— Какво е туй нещо?

— Даде ми го мосю Форе. Не му знам името. Не мисля, че има някакви активни съставки, но е приятно, мазничко.