Диана Гэблдон - Сборник В капана на времето. Том I

Першероните бяха много големи коне. По-едрите стигаха до метър и петдесет височина до холката, а задницата на една добре гледана кобила бе широка почти метър, бледа, опъстрена в сиво или лъскаво черна, украсена с водопад от черна, дебела колкото ръката ми грива.

Жребецът изригна от ограждението си и се втурна към кобилата така внезапно, че всички се отдръпнаха стреснати. Огромните копита избиха облачета прах от спечената пръст, от отворената муцуна пръскаше слюнка. Конярят, който беше отворил портичката на ограждението, отскочи встрани, дребен и незначителен на фона на величествената ярост, която беше освободил.

Кобилата се изправи на задни крака и изцвили уплашено, но жребецът вече беше върху нея и зъбите му се забиха в шията ѝ. Принудиха я да сведе покорно глава. Дългата ѝ опашка се размаха високо и я откри за похотта му.

— Господи! — прошепна мосю Прудом.

Продължи съвсем кратко, но сякаш цяла вечност гледахме люшкането на потъмнелите от пот хълбоци и играта на светлината по лъскавата козина над огромните мускули, напрегнати в агонията на чифтосването.

Когато излязохме, всички мълчаха. Накрая херцогът се засмя, сръга Джейми и рече:

— Вие сте свикнали с такива гледки, нали, лорд Брох Туарах?

— Да — отговори Джейми. — Виждал съм го много пъти.

— Нима? Кажете тогава, милорд, как ви кара да се чувствате тази гледка, след като имате опит?

Устните на Джейми леко потрепнаха, но лицето му остани сериозно.

— Смирен, Ваша Светлост.

— Каква гледка само! — каза херцогиня Дьо Нев. Счупи замечтано една бисквита и задъвка бавно. — Много възбуждащо, нали?

— И още как! — обади се мадам Прудом. — Ще ми се Филибер да имаше такъв. А не… — Тя изви вежда към чинията с малки наденички, дълги вероятно пет сантиметра, и дамите, настанени върху одеялото за пикник, се разкикотиха.

— Може ли малко пилешко, Пол? — рече графиня Сен Жермен на пажа си. Тя беше млада и неприличните приказки на по-възрастните дами я караха да се изчервява. Чудех се що за брак е техният; той никога не я водеше в обществото, само при такива случаи, когато присъствието на епископа му пречеше да се появи с някоя от любовниците си.

— Нееее — обади се мадам Монтресор, придворна дама, чийто съпруг беше приятел на епископа. — Размерът не е всичко. Какво значение има дали му е като на жребец, ако свършва бързо като него? По-малко от две минути? Каква полза има, питам ви? — Тя държеше корнишонче и деликатно го облиза с острия си розов език. — Казвам само, че няма значение какво крият в гащите, а как го използват.

Мадам Прудом изсумтя.

— Е, ако откриете такъв, дето знае да прави с него нещо друго, освен да го навре в най-близката дупка, кажете ми. Ще ми е много интересно да видя за какво още може да служи туй нещо.

— На вашите поне още им се иска — намеси се херцогиня Дьо Нев и хвърли презрителен поглед към съпруга си, който стоеше с другите мъже до ограждението и гледаше една оседлана кобила.

— Не и тази нощ, скъпа моя — имитира тя съвършено носовия глас на съпруга си. — Изтощен съм. — Хвана се за челото и извъртя очи. — Работата ме изцежда. — Окуражена от кикота на дамите, тя продължи с имитацията. Отвори ужасено очи и се прекръсти: — Какво? Ама пак ли? Ти знаеш ли, че постоянното изтощаване на мъжката сила води до болести? Не ми ли стига, че се съсипах да угаждам на капризите ти, Матилд? Да не искаш да получа удар!

Дамите вече се превиваха от смях и привлякоха вниманието на епископа, който ни помаха великодушно усмихнат и предизвика нов изблик на веселие.

— Поне не изтощава мъжката си сила в бардаците или някъде другаде — каза мадам Прудом и изгледа със съжаление графиня Сен Жермен.

— Не — рече мрачно Матилд. — Той я пази като злато. Ще си помислиш, че… О, Ваша Светлост! Ще желаете ли малко вино? — Тя се усмихна очарователно на херцога, който беше приближил тихо зад тях. Усмихна се на дамите, извил леко вежда. Ако беше чул разговора, с нищо не го показваше.

Настани се до мен на одеялото и започна да говори с дамите. Странният му писклив глас не се отличаваше много от техните. Забелязах обаче, че очите му периодично се отклоняват към малката група мъже до ограждението. Килтът на Джейми се отличаваше дори сред пъстрите кадифени и копринени дрехи.

Не ми се искаше да се срещаме пак с херцога. Все пак последната ни визита бе завършила с ареста на Джонатан Рандал след моето обвинение в изнасилване. Но херцогът си остана все така благоразположен към нас и нито веднъж не спомена за братята Рандал. По принцип всички мълчаха за този арест. Каквато и да беше дипломатическата мисия на херцога, явно беше достатъчно важна, за да заслужи подобна дискретност.