Диана Гэблдон - Сборник В капана на времето. Том I

Празното изражение не издаваше с нищо мислите му. Той побутна перуката над оплешивяващото си чело и се почеса несъзнателно по главата.

— Помислете, скъпа моя. И след като помислите, поговорете със съпруга си.

— А защо не говорите направо с него?

Той сви рамене и си взе още наденички, този път три наведнъж.

— Установил съм, че мъжете са по-склонни да приемат съвет, даден в домашна обстановка от човек, на когото вярват. Иначе го приемат като натиск и чуждо давление. — Усмихна се. — Трябва да мислим за гордостта им, да подходим внимателно. А внимателният подход се удава повече на дамите. Не мислите ли?

Нямах време да отговоря, защото вик откъм главната конюшня стресна всички.

Един кон приближаваше към нас по тясната алея между главната конюшня и дългото открито ограждение. Беше першерон, съвсем млад, може би на две-три години, ако се съди по окраската на задницата му. Но дори младите першерони са големи, а този изглеждаше огромен, докато се носеше в бавен тръс и размахваше опашка. Явно още не беше оседлаван, защото раменете му потрепваха от усилието да се отърват от малката фигурка, обкрачила врата му и вкопчила ръце в гъстата черна грива.

— Господи, това е Фъргъс!

Дамите вече бяха станали и го гледаха заинтригувани.

Не бях забелязала, че мъжете са дошли при нас, докато една жена не каза:

— Изглежда опасно! Момчето ще се пребие, ако падне!

— Ако не се пребие, аз ще го пребия, когато ми падне в ръчичките — рече мрачен глас зад мен. Обърнах се и видях, че Джейми се взира над главата ми към бързо приближаващия кон.

— Ще го свалиш ли?

Той поклати глава.

— Не, ще оставя конят да се погрижи.

Всъщност конят като че ли беше повече изненадан, отколкото изплашен от странната тежест на гърба си. Петнистото му сиво тяло потрепваше, като нападнато от рояци мухи, а главата се тресеше объркано, сякаш от недоумение.

Колкото до Фъргъс, краката му бяха разкрачени почти под прав ъгъл на широкия гръб на першерона; явно успяваше да се задържа единствено вкопчен в гъстата грива. Все пак можеше някак да се плъзне долу или дори да се претърколи невредим, ако жертвите от боя с лайна не бяха привели в действие плана си за отмъщение.

Двама-трима коняри следваха коня на безопасно разстояние и блокираха алеята зад него. Друг пък го изпревари и отвори портата към празното ограждение до нас. Тя беше между две групи гости в края на алеята. Изглежда, намерението им беше да приберат коня в ограждението, където той щеше да стъпче Фъргъс или пък не, но поне там щеше да се успокои и да не се нарани.

Преди това да бъде изпълнено обаче, една глава се подаде от малко таванско прозорче над алеята. Всички гледаш коня и единствена аз я забелязах. Момчето горе се отдръпна и се появи отново, награбило огромна бала слама. След ката прецени момента до съвършенство, то я пусна точно когато Фъргъс и жребчето минаваха под него.

Получи се нещо като експлозия. Сламата се взриви там върху Фъргъс, а жребчето изцвили от ужас, вдигна се на задните си крака и препусна диво право към малката групичка придворни, които се разпиляха във всички посоки, крякащи като гъсоци.

Джейми се хвърли към мен, избута ме настрани и ме повали на земята. После се надигна и изпсува на келтски. Без да спре, за да се поинтересува от състоянието ми, той хукна след жребчето.

Конят се изправяше и се мяташе ужасен, риташе към конярите, които бяха изгубили професионалното си спокойствие при мисълта, че един от ценните кралски коне се съсипва пред очите им.

С небивала упоритост, или от страх, Фъргъс още се крепеше на мястото си. Кльощавите крака се мятаха, докато той се плъзгаше и подскачаше по гърба на коня. Конярите му крещяха да се пусне, но той стискаше здраво очи и стискаше гривата като в спасително въже. Един от конярите държеше вила и я размаха заплашително към него. Мадам Монтресор изпищя.

Писъкът не успокои особено жребчето. То танцуваше, пързаляше се и отстъпваше от хората, които вече го обграждаха. Не мислех, че конярят наистина възнамерява да свали Фъргъс с вилата, но имаше реална опасност детето да бъде стъпкано при падането — и не виждах как ще избегне тази участ. Конят внезапно се втурна към няколко дръвчета близо до ограждението; или търсеше убежище от тълпата, или бе решил, че клоните ще съборят демона от гърба му.

Когато мина под първите клони, аз зърнах червено каре сред зеленината и после го мярнах отново, защото Джейми скочи от короната на дървото. Стовари се върху жребеца и се претърколи на земята с пърхащо наметало и голи крака, което разкри на наблюдателния зрител, че точно този шотландец не носи нищо под килта си.