Диана Гэблдон - Сборник В капана на времето. Том I

Мърто, въоръжен с кесийка с есенция от розмарин, сок от коприва и корен от брош, щеше да тръгне в края на седмицата за Лисабон, където щеше да разузнае сред моряците в кръчмите, да открие кораба, нает от граф Сен Жермен, да си уреди място на борда и междувременно да изпрати вест в Париж за името му и датата на отплаване.

— Не, това е нещо обичайно — каза Джейми, когато го попитах дали капитанът няма да се усъмни. — Почти всички товарни кораби взимат и пътници; колкото могат да сместят, А Мърто ще има достатъчно пари, за да си осигури добър прием, дори да се наложи да му дадат капитанската каюта. Размаха повелително пръст към него. — И да вземеш каюта, разбра ли? Не ме интересува колко ще струва; ще ти трябва място, където да смесиш билките. Ще те видят, ако вземеш хамак в трюма. — Огледа критично кръстника си. — Имаш ли свястно палто? Ако се качиш на борда с вид на просяк, ще те изхвърлят в пристанището, преди да разберат какво носиш в спорана си.

— Хмфм — изсумтя Мърто. Той обикновено не допринасяше много за разговора, но продумаше ли, винаги беше на място. — И кога да го изпия?

Извадих лист хартия, на който бяха написала указанията и дозите.

— Две супени лъжици корен от брош, ето това — потупах по малко стъклено шишенце, пълно с тъмнорозова течност, — няколко часа преди момента, в който трябва да се проявят симптомите. Взимай по още една супена лъжица през два часа след първата доза. Не знаем колко дълго ще се наложи да поддържаш симптомите.

Подадох му второто шишенце, то беше от зелено стъкло и в него имаше лилаво-черна течност.

— Това е концентриран екстракт от листа на розмарин. Те действат бързо. Изпий една четвърт от шишенцето половин час преди да се покажеш; трябва да започнеш да се зачервяваш до половин час. Ефектът отминава бързо, затова трябва да вземеш още, без да те усетят. — Извадих малко мускалче от сандъчето си. — А когато получиш хубава треска, натъркай сока от коприва по ръцете и лицето си, за да избият мехури. Искаш ли да вземеш указанията?

Той поклати решително глава.

— Не, ще запомня. По-опасно е да ги открият, отколкото ако забравя колко да изпия. — Обърна се към Джейми.

— Ти ще посрещнеш кораба в Орвието, нали, момко?

Джейми кимна.

— Да, той трябва да акостира там; всички кораби с вино спират там, за да заредят прясна вода. Ако по някаква случайност този не го направи, тогава… — сви рамене. — Ще трябва да наема лодка и да се опитам да го настигна. Успея ли да се кача на борда преди Хавър, всичко ще е наред. Но най-добре да го направим, докато е още близо до бреговете на Испания. Не искам да прекарам в морето повече време от необходимото. — Вирна брадичка към шишенцето в ръката на Мърто.

— Изпий го, когато ме видиш да се качвам на борда. Ако няма свидетели, капитанът може да реши въпроса, като те хвърли в морето през нощта.

Мърто изсумтя.

— Да, може да опита. — Докосна дръжката на кинжала си.

Джейми се намръщи.

— Не се самозабравяй! Ти ще си болен от шарка. Ако имаме късмет, никой няма да посмее да те докосне, но само за всеки случай… изчакай, докато се появя и сме вече далеч от брега.

Мърто изсумтя.

Гледах ту единия, ту другия. Колкото и рисковано да беше, можеше да се получи. Ако успеехме да убедим капитана на кораба, че един от пътниците е болен от едра шарка, той при никакви обстоятелства нямаше да вкара кораба в пристанището на Хавър, където френските закони изискваха унищожаването му. Изправен пред необходимостта да върне товара си в Лисабон и да изгуби цялата печалба от курса, или да изгуби две седмици в Орвието, докато изпрати вест в Париж, той вероятно щеше да е повече от доволен да продаде товара на богатия шотландски търговец, който тъкмо се е качил ни борда.

Най-важно беше да се създаде впечатлението, че на кораба има болен от едра шарка. Джейми се беше предложил за опитно свинче при тестването на билките и при него резултатът бе великолепен. Светлата му кожа стана тъмночервена за минути, а сокът от коприва изду хубави мехури, които лесно можеха да минат за обрив пред корабен лекар или паникьосан капитан. А ако останеше някакво съмнение, коренът от брош оцветяваше урината и създаваше илюзията, че болният пикае кръв, сякаш шарката е ударила в бъбреците.

— Господи! — беше възкликнал Джейми при първата демонстрация на ефекта от билките.

— О, прекрасно! — възкликнах аз, докато надничах над рамото му в бялото порцеланово нощно гърне и аленото му съдържание. — Надхвърля очакванията ми.