Диана Гэблдон - Сборник В капана на времето. Том I

Озърнах се към Джейми, чието изражение внезапно се беше променило и от открит любезен интерес беше застинало в усмихната маска, която скриваше мислите му. Друг не би видял разликата, но аз я виждах.

— Не — отвърнах колебливо. — Нямам приятели или роднини в Англия. Опасявам се, че не ми останаха никакви близки там, откакто… овдовях. — Усетих леко пробождане при мисълта за Франк.

Дори това да се стори странно на мосю Форе, той с нищо не го показа. Само кимна и остави недопитата чаша вино.

— Разбирам. В такъв случай е много хубаво, че имате приятели тук. — В гласа му се усещаше някакво предупреждение, но той не ме погледна, когато се наведе да изпъне чорапа си. — Ще ви навестя след завръщането си и се надявам да ви заваря в добро здраве.

— Какво ви води в Англия, мосю? — попита направо Джейми.

Мосю Форе се обърна към него с лека усмивка. Наклони глава със светнали очи и аз отново бях поразена от приликата му с голяма птица. Сега не приличаше на лешояд, по-скоро на ястреб.

— Каква друга работа може да има човек с моята професия, мосю Фрейзър? Наеха ме да изпълнявам обичайните си задължения, на Смитфийлд.

— Явно случаят е от голяма важност — каза Джейми. — Щом се нуждаят от човек с вашите умения, имам предвид. — Гледаше зорко, но лицето му изразяваше само любезен интерес.

Очите на мосю Форе светнаха още повече. Той се надигна бавно, загледан в Джейми, който седеше до прозореца.

— Така е, мосю Фрейзър. Определено става дума за умения. Да задушиш човек в края на примката — ха! Това всеки го може. За да се счупи вратът му още при увисването, се изисква преценка на теглото и падането му, както и известен опит в поставянето на въжето. Но когато се касае за екзекуция на предател — там вече наистина са нужни големи умения.

Устата ми внезапно пресъхна и аз посегнах към чашата си.

— Екзекуция на предател? — Имах чувството, че не искам да чувам отговора.

— Бесене, изкормване и разчленяване — каза рязко Джейми. — Това имате предвид. Нали, мосю Форе?

Палачът кимна. Джейми се изправи, сякаш против волята си, и застана пред кльощавия, облечен в черно гост. И двамата бяха високи и се гледаха право в очите. Мосю Форе пристъпи към него със странно разсеяно изражение, сякаш смяташе да прави някаква медицинска демонстрация.

— О, да. Това е смъртта на предателя. Първо, човекът трябва да се обеси, както споменахте, но така, че вратът му да не се счупи и трахеята да не се прекърши. Трябва само да се задушава.

— Разбирам — отвърна тихо Джейми с лека подигравка и аз го погледнах изумена.

— Нима, мосю? — Мосю Форе се усмихна леко, но продължи, без да дочака отговор. — След това най-важното е да улучиш момента; прави се оглед. Лицето ще потъмнее от кръв почти веднага — по-бързо, ако осъденият е със светла кожа — и при задушаването, езикът ще се подаде от устата. Тълпата много обича това, както и изцъклянето на очите. Но трябва да се следи за зачервяване в ъгълчетата на очите, когато малките кръвоносни съдове се пукат. Когато това се случи, трябва веднага да дадете знак да отрежат въжето — важно е да имаш надежден помощник, както се досещате — поизвърна се към мен, за да ме включи в този зловещ разговор, и аз кимнах с усилие.

— После — продължи той и се обърна пак към Джейми — трябва да приложите стимулант, за да съживите осъдения, докато му махат ризата. Трябва да настоявате тя да се отваря на предницата; трудно е да се съблече през главата. — Дългият му тънък пръст посочи средното копче на ризата на Джейми, но не докосна бялата тъкан.

— Предполагам — каза Джейми.

Мосю Форе отдръпна ръка и кимна одобрително.

— Помощникът трябва да е запалил огъня предварително; това е под достойнството на палача. И тогава идва време за ножа.

В стаята се спусна пълна тишина. Изражението на Джейми не се беше променило, но видях, че по врата му блести пот.

— Тук вече е нужно огромно умение — обясни мосю Форе и вдигна пръст. — Трябва да се действа бързо, иначе осъденият ще умре, преди да си приключил. Доза от стимулант, който свива кръвоносните съдове, осигурява още няколко секунди, но не много.

Той забеляза сребърния нож за хартия на масата и го взе. Хвана го за дръжката, притисна палец към горната част на острието и го насочи към лъскавата орехова маса.

— Точно тук — рече почти замечтано. — В основата на гръдната кост. И бързо, до слабините. В повечето случаи костта се забелязва лесно. — Ножът проблесна първо на една страна, после на друга, бързо и деликатно като лъкатушен полет на колибри. — После следваш извивката на ребрата. Не бива да забиваш дълбоко, за да не пробиеш обвивката на вътрешностите. Все пак трябва да пронижеш кожа, мазнина и мускул, и то с един замах. Това — рече доволно, втренчен в отражението си на масата — е изкуство.