Диана Гэблдон - Сборник В капана на времето. Том I

— Тъй ли?! И кога ще отмине? — попита той, поглеждаше нервно надолу.

— Мисля, че до няколко часа. Защо? Неприятно ли ти е?

— Ами, сърби малко.

— Това не е от билката — намеси се кисело Мърто. — Нормално е за момче на твоите години.

Джейми се усмихна на кръстника си.

— Че ти спомняш ли си чак дотам?

— Помня още когато те нямаше на тоя свят, момко — отвърна Мърто, клатейки глава.

Дребният шотландец сега прибираше шишенцата в спорана си, като методично увиваше всяко в парче мека кожа, за да не се счупи.

— Ще изпратя вест за кораба при първа възможност. Ще се видим след месец в Испания. Ще имаш ли парите дотогава?

Джейми кимна.

— Да. Мисля, че още следващата седмица. — Търговията на Джаред просперираше под управлението на Джейми, но парите в брой не бяха достатъчни за покупката на цял корабен товар с портвайн. Партиите шах обаче дадоха плод не само в едно отношение и мосю Дюверне-младши, изтъкнатият банкер, с готовност отпусна значителен заем на приятеля на баща си.

— Жалко, че няма да можем да докараме виното в Париж — каза Джейми по време на планирането, — но Сен Жермен със сигурност ще го надуши. Предполагам, че ще трябва да го продадем чрез посредник в Испания — познавам един в Билбао. Печалбата ще е по-малка, отколкото във Франция, и данъците са по-високи, но какво да се прави.

— Ще стигне да върнеш заема на Дюверне — казах аз. — А като стана дума за заеми, какво ще прави синьор Манцети, ако Чарлс Стюарт не му върне парите?

— Ще ги отпише, предполагам — отвърна ведро Джейми. — И ще съсипе репутацията на Стюартите пред всеки банкер на континента.

— Малко ми е мъчно за горкия стар Манцети.

— Е, и на мен. Ама не можеш да направиш омлет, без да счупиш яйцата, както казва старата ми баба.

— Ти нямаш стара баба — изтъкнах аз.

— Нямам — призна той, — но ако имах, точно туй щеше да каже. — След това за миг игривостта го напусна. — Няма да е много честно и към Стюартите. Всъщност ако някой от якобитите разбере какво върша, ще го сметне за предателство и ще е прав. — Потърка челото си и поклати глава.

— Няма друг начин, сасенак. Ако си права — а аз съм заложил живота си на това, — изборът е между амбициите на Чарлс Стюарт и ада, който очаква много шотландци. Не обичам крал Джорди — ами че той обяви награда за главата ми, — но не виждам какво друго мога да сторя.

Намръщи се и прокара ръка през косата си, както винаги когато мислеше или беше разстроен.

— Ако имаше поне някакъв шанс Чарлс да успее… тогава щеше да е друго. Благородно е да поемеш риск, но ти казваш, че той няма да успее, и като го знам що за човек е, явно си права. Тук става дума за моя народ и моето семейство и на цената за техния живот е златото на един банкер… Ами на мен не ми се струва по-голяма жертва от моята собствена чест.

Сви рамене отчаяно и полуразвеселено.

— Вече минавам от кражба на пощата на Негово Височество към банков обир и пиратство в открито море, но какво да се прави…

Помълча малко, гледаше ръцете си, които бяха вкопчени една в друга на писалището. После се обърна усмихнат към мен,

— Като момче все исках да стана пират. Жалко, че не мога да препаша една къса сабя сега.

Лежах в леглото с ръце на корема си и мислех. Вече почти не се случваше да кървя и се чувствах добре. Все пак всяко кървене на този етап беше притеснително. Чудех се какво ли ще стане, ако нещо се случи, след като Джейми тръгне за Испания, но нямаше смисъл от тези тревоги. Той трябваше да отиде; на този товар с вино беше заложено твърде много, за да се намесват и притеснения от лично естество. А ако всичко минеше по план, Джейми щеше да се върне, преди бебето да се роди.

Да, сега не беше време за такива тревоги. Чарлс, неспособен да удържа вълнението си, беше споделил с Джейми, че скоро ще му трябват два кораба — дори повече — и искаше съвета му какъв да е корпусът и какви да са лафетите за оръдията. В последните писма от баща му имаше леко въпросителна интонация — със своя остър бурбонски нюх за политика Джеймс Стюарт беше надушил нещо, но явно засега не беше информиран за плановете на сина си. Джейми, затънал в кодирани писма, смяташе, че вероятно Филип Испански още не му е споменал за машинациите на Чарлс или за интереса на папата, но Джеймс също имаше шпиони.

След известно време забелязах лека промяна в поведението на Джейми. Озърнах се към него и видях, че още държи книгата на коленете си, но не прелиства страниците — нито пък ги гледа. Очите му бяха вперени в мен; или по-конкретно там, където нощницата се отваряше на няколко пръста под мястото, където скромността повеляваше, но скромност рядко е необходима, когато си в леглото със собствения си съпруг.