Диана Гэблдон - Сборник В капана на времето. Том I

— Сигурна съм, че съпругът ми ще стори всичко по силите си това начинание да донесе значителна печалба за всички участващи в него — казах аз съвсем искрено.

Негово Височество ми благодари любезно, като принц, който приема услугите на верен поданик. Поклони се, целуна официално ръката ми и си тръгна, като продължаваше да изразява благодарността си към Джейми. Магнус, невпечатлен от кралската визита, затвори вратата след него.

Тази вечер Джейми се прибра, след като бях заспала, но на закуска му разказах за появата на Чарлс и молбата му.

— Господи, дали Негово Височество ще каже на графа? — попита той. След като се погрижи за червата си с една хубава доза овесена каша, той продължи с френска закуска от кифлички с масло и горещ шоколад. При мисълта за реакцията на графа на лицето му се появи широка усмивка.

— Чудя се дали ще се осмели да удари един принц в изгнание? Е, надявам се Негово Височество да е в компанията на Шеридан или Болхелди, когато му съобщи новината.

По-нататъшните предположения по въпроса бяха прекъснати от гласове в коридора. След миг Магнус се появи с бележка на сребърен поднос.

— Моля за извинение, милорд — рече с поклон, — но приносителят на това съобщение настоя да ви бъде представено веднага.

Джейми вдигна вежди и взе бележката от подноса. Отвори я и я прочете.

— О, по дяволите! — възкликна с отвращение.

— Какво има? От Мърто ли е?

Поклати глава.

— Не, от калфата в склада.

— Проблеми на пристанището?

На лицето му се изписа странна смесица от емоции; раздразнението се бореше с веселие.

— Не съвсем. Нашият човек е загазил в един бардак. Смирено моли за прошка — размаха иронично бележката, — но се надява, че ще склоня да намина и да му помогна. С други думи — преведе той и смачка салфетката, когато се изправи — дали ще му платя сметката.

— А ще я платиш ли? — попитах развеселена.

Изсумтя и изтупа трохите от скута си.

— Налага се, иначе трябва да наглеждам склада сам, а нямам време за това. — Челото му се сбърчи, явно мислеше за задачите си за деня. Това щеше да му отнеме известно време, а на писалището му чакаха поръчки, капитани на кораби чакаха на пристанището, а в склада — чакаха сандъци.

— Най-добре да взема Фъргъс да разнася съобщения — каза примирено. — Може да го пратя в Монмартър, ако не ми стигне времето.

— Доброто сърце е злато — казах на Джейми, когато застана до писалището си и печално запрелиства внушителната купчина чакащи документи.

— О, тъй ли? И кой го казва?

— Алфред, лорд Тенисън, струва ми се — казах аз. — Не вярвам да си го чувал, но е поет. Чичо Ламб имаше книга с прочути британски поети. В нея имаше и стихотворение от Бърнс, той е шотландец — обясних аз. — Казва се „Свободата и уискито са неразделни”.

Джейми изсумтя.

— Не знам дали е поет, ама със сигурност е шотландец.

— Усмихна се и се наведе да ме целуне по челото. — Ще се върна за вечеря. Да се пазиш!

Приключих със закуската, изядох и препеченото хлебче на Джейми, а после се качих в спалнята да подремна. От първото кървене насам прокървих леко още няколко пъти, макар и само по една-две капки, но не се беше случвало от седмици. Все пак предимно лежах и слизах в салона само да приемам посетители или да обядвам и вечерям с Джейми. Когато слязох за обяд обаче, открих масата сервирана за един.

— Милорд не се ли е прибрал? — попитах изненадана. Възрастният иконом поклати глава.

— Не, милейди.

— Сигурно ще се върне скоро; погрижете се храната да е готова. — Бях твърде гладна, за да го чакам, гаденето се завръщаше, ако не се нахранех навреме.

След обяда легнах отново. Сега, когато съпружеските взаимоотношения бяха временно преустановени, нямаше какво толкова да се прави в леглото, освен да се чете или спи, което означаваше, че правех по много и от двете. Не можех да спя по корем, а ми беше неудобно да спя по гръб, защото бебето започваше да шава. Затова легнах настрани и се свих над нарастващия си корем като скаридка. Рядко заспивах дълбоко, обикновено дремех и оставях ума си да се носи към леките помръдвания на детето.

Понякога насън ми се струваше, че усещам Джейми до себе си, но когато отворех очи, стаята беше празна и аз пак ги затварях, унасях се и сякаш и аз започвах да плувам безтегловна в топло море.

Събудих се късния следобед от тихо почукване по вратата.

— Влез — извиках и примигнах сънено. Беше Магнус, който се извини и обяви, че имам посетители.