Диана Гэблдон - Сборник В капана на времето. Том I

— Всъщност, да. — По изражението му разбрах, че новините са добри, иначе казано — лоши за Стюартите.

— Филип е отказал да помогне на Стюартите — каза Джейми. — Получил вест от Светия престол да стои настрана от въпроса за шотландския трон.

— А знаем ли защо? — Последните писма, които бяхме откраднали от папския куриер, бяха адресирани до Джеймс или Чарлс Стюарт и не споменаваха нищо за преговори между Негово Светейшество и Испания.

— Дугал смята, че знае — засмя се Джейми. — Той е възмутен! Казва, че цял месец висял в Толедо и не постигнал нищо повече от неясно обещание за помощ „когато му дойде времето, по Божията воля”. — Гласът му наподоби съвършено набожната интонация и аз се засмях.

— Бенедикт иска да избегне търкания между Франция и Испания; не иска Филип и Луи да пилеят пари, които той може да използва — рече Джейми цинично. — Не е редно да се говори тъй за папа, но Бенедикт явно се съмнява дали един католически крал вече би могъл да управлява Англия. Шотландия има своите католически вождове на кланове сред планинците, но Англия от доста време не е имала католически крал и вероятно скоро няма да има. По Волята божия — ухили се той.

Почеса се по главата и разроши късите червеникавозлатисти косъмчета над слепоочието си.

— Положението на Стюартите не е добро, сасенак, и това са чудесни новини. Те няма да получат помощ от монарсите Бурбони. Сега ме притеснява единствено онази инвестиция на Чарлс Стюарт с граф Сен Жермен.

— Значи не смяташ, че е само търговско начинание?

— Е, търговско е — смръщи се той, — но има и още нещо. Чух това-онова.

Банкерските фамилии в Париж не бяха склонни да приемат сериозно младия претендент за трона на Шотландия, но ситуацията бързо щеше да се промени, ако Чарлс Стюарт внезапно се сдобиеше с пари за инвестиции.

— Негово Височество ми каза, че преговаря с Гоблен — каза Джейми. — Сен Жермен го представил; иначе нямаше да му обърнат внимание. Старият Гоблен го смята за глупак и пройдоха, един от синовете му също. Другият обаче не е толкова категоричен; ако Чарлс успее в това начинание, може да му се отворят и други възможности.

— Това не е добре.

Джейми поклати глава.

— Не. Пари при пари отиват. Ако той успее в една-две големи сделки, банкерите ще започнат да му обръщат внимание. Той не е голям умник — добави с крива усмивка, — но е много очарователен човек; може да убеди хората в какво ли не. Въпреки това няма да напредне без малко капитал, а ще го има, ако това начинание успее.

— Хм. — Пак се наместих и размърдах пръстите на краката си в горещия им кожен затвор. Обувките вече започваха да ми стягат, защото краката ми се подуваха, а копринените чорапи бяха мокри от пот. — Можем ли да направим нещо по въпроса?

Джейми сви рамене с крива усмивка.

— Да се молим в Португалия времето да е лошо. Честно да ти кажа, не виждам как ще се провалят, освен ако корабът не потъне. Сен Жермен вече има договори за продажба на целия товар. С Чарлс ще утроят вложението си.

Потреперих при споменаването на графа. Нямаше как да не си спомня думите на Дугал. Не бях казала на Джейми, че Дугал е идвал у нас, нито за неговите предположения за среднощните похождения на графа. Не ми харесваше да имам тайни от него, но Дугал бе настоял да мълча като отплата за помощта му по въпроса с Джонатан Рандал и аз нямах избор.

Джейми се усмихна и протегна ръка.

— Ще измисля нещо, сасенак. Дай си краката сега! Джени казваше, че много ѝ помага, когато ѝ ги разтривах.

Не спорих, а измъкнах крака от горещите обувки и ги извих в скута му с въздишка на облекчение, защото въздухът от прозореца охлади мократа коприна по стъпалата ми.

Ръцете му бяха големи, а пръстите — силни и нежни. Той прокарваше кокалчета по извивката на стъпалото ми и аз се облегнах назад с тих стон. Пътувахме в мълчание няколко минути, а аз изпаднах в състояние на истинско блаженство.

Свел глава над зелените ми пръсти, Джейми рече:

— Това не е истински дълг.

— Кое? — Унесена от слънцето и масажа, аз не разбрах за какво говори.

Той спря да ме разтрива и ме погледна. Изражението му беше сериозно, но в очите имаше намек за усмивка.

— Каза, че ти дължа живота си, сасенак, защото си ме спасила. — Хвана единия ми палец и го извъртя. — Но не съм сигурен, че е точно така. Мисля, че сме по-скоро наравно.

— Какво имаш предвид? — Опитах да освободя крака си, но той го държеше здраво.

— Каза, че си ми спасила живота, и е така, но и аз спасих твоя, и то също неведнъж. Спасих те от Джак Рандал във Форт Уилям и те измъкнах от тълпата в Крейнсмюир, нали?