Диана Гэблдон - Сборник В капана на времето. Том I

Вече беше по-светло и той дълго се взира в лицето ми, галеше го от слепоочието до брадичката, плъзгаше палец по шията ми и по крилцето на ключицата.

— Господи, колко те обичам — прошепна, сякаш на себе си. Целувката му ми попречи да отговоря, осакатената дясна ръка обхвана едната ми гърда.

— Но ръката ти… — казах за втори път тази нощ.

— Няма значение — отвърна той за втори път тази нощ.

Каретата подскачаше бавно по един особено лош участък от пътя, надупчен и нащърбен от зимните ледове и пролетните порои. Годината беше влажна; дори сега, в началото на лятото, под тучните храсти бодливо грозде от двете страни на пътя имаше кални локви.

Джейми седеше до мен на тясната тапицирана пейка. Фъргъс се беше изтегнал в ъгъла на отсрещната и спеше, главата му подскачаше и се люшкаше от движението на каретата като на механична кукла с пружина вместо врат. Беше задушно и малки златни струи прах нахлуваха през прозорците, щом минехме по суха земя.

Отначало разговаряхме разсеяно за околния пейзаж, за кралските конюшни в Аржентан, към които се бяхме отправили, и за клюките, които съставляваха всички разговори в двора и търговските кръгове. Можех да поспя, унесена от друсането на каретата и топлия ден, но променящите се контури на тялото ми правеха седналото положение неудобно и гърбът ме болеше от подскачането. Бебето ставаше все по-активно, пърханията му бяха прераснали в доста осезаеми побутвания; приятни, но разсейващи.

— Май че трябваше да си останеш у дома, сасенак — каза Джейми и се смръщи леко, когато се извих, за да се наглася отново.

— Добре съм — отвърнах с усмивка. — Просто се намествам. А и щеше да е жалко да пропусна всичко това. — Махнах към прозореца, зад който се простираха сияещи като смарагди полета между заслоните на тъмни, прави тополи. Макар и прашен, свежият въздух в провинцията беше богат и oпияняващ след зловонията на града и болницата.

Луи се бе съгласил, като жест на предпазлива дружелюбност към английските дипломатически увертюри, да позволи на херцог Сандрингам да купи четири кобили першерон за разплод от кралските конюшни в Аржентан, с които да облагороди малкото стадо впрегатни коне, което Негова Светлост имаше в Англия. Негова Светлост тръгна за Аржентан днес и покани Джейми, за да го посъветва кои кобили да избере. Поканата беше отправена на вечеря и така, от дума на дума, това посещение се превърна в мащабна пикник експедиция, включваща четири карети и няколко дами и господа от двора.

— Това е добър знак, не мислиш ли? — попитах аз и се озърнах, за да се уверя, че никой не ни чува. — Че Луи разреши на херцога да купи коне. Щом прави такива жестове на англичаните, вероятно не симпатизира на Джеймс Стюарт — поне не и открито.

Джейми поклати глава. Той категорично отказа да носи перука и дръзката му окълцана прическа предизвика голямо вълнение в двора. В момента обаче имаше своите преимущества; макар че в основата на дългия му прав нос блестеше пот, той изобщо не се пържеше като мен.

— Не, вече съм почти сигурен, че Луи не иска да има нищо общо със Стюартите, поне що се отнася до тяхната реставрация. Мосю Дюверне ме увери, че съветът е категорично против подобно нещо. Луи може накрая да отстъпи пред натиска на папата и да приеме донякъде Чарлс, но това не означава, че е готов да удостоява Стюартите с някакво положение във Франция, докато Джорди наднича над рамото му. — Беше с карираното си наметало, прикрепено с брошка на рамото — тя беше подарък от сестра му и имаше формата на два препускащи елена, чиито тела образуваха кръг, а главите и опашките им се докосваха. Той издърпа края му и избърса лицето си с него.

— Мисля, че през последния месец съм говорил с всеки значим банкер в Париж и всички показват пълна липса на интерес. — Усмихна се лукаво. — Парите не растат по дърветата и никой не иска да инвестира в толкова несигурно начинание.

Изпънах гръб със стон.

— Значи остава Испания.

Джейми кимна.

— Така е. И Дугал Макензи. — Изглеждаше самодоволен, а аз се поизправих заинтригувана.

— Имаш ли новини от него? — Въпреки първоначалната предпазливост Дугал беше приел Джейми като другар якобит и обичайната реколта от кодирани писма бе допълнена от серия тайни бележки, изпратени от Дугал от Испания, които Джейми трябваше да прочете и да предаде на Чарлс Стюарт.