Диана Гэблдон - Сборник В капана на времето. Том I

Къщата жужеше тихо около мен, долу приготвяха вечерята. Тази нощ не очаквахме гости, затова и суматохата не беше голяма; когато бяхме сами, се хранехме простичко.

Седнах на леглото и затворих очи. Събрах ръце на издутия си корем и стиснах по-здраво кичура, сякаш така щях да опазя и Джейми.

Дали бях успяла? Дали полицията беше открила Джак Рандал, преди Джейми да го намери? Ами ако бяха пристигнали едновременно, точно в мига, в който Джейми го предизвиква на официален дуел? Потърках кичура между палеца и показалеца си и разтворих крайчетата в малко ветрило от червеникавокафяво и кехлибарено. Е, тогава поне и двамата щяха да са в безопасност. Макар и в затвора.

А ако Джейми бе открил Рандал първи? Озърнах се навън; светлината изтляваше бързо. Дуелите обикновено се провеждаха на зазоряване, но не знаех дали Джейми би чакал до сутринта. Може би дори в момента бяха на някое уединено място, където звънът на стоманата и викът на умиращ човек няма да привлекат внимание.

Защото това щеше да е битка до смърт. Онова между тях можеше да се разреши само със смърт. А чия смърт? На Джейми? Или на Рандал — а с него и на Франк? Джейми вероятно беше по-добър с шпагата, но като предизвикан, Рандал щеше да избере оръжията. При дуел с пистолети думата имаше по-скоро съдбата; само най-добре изработените пистолети имаха добър прицел и дори при тях се случваха инциденти. Внезапно видях Джейми, неподвижен на тревата, кръвта изтича от празната му очна яма, а миризмата на барут надделява над ароматите на пролетта в Булонския лес.

— Какво правиш, по дяволите?

Вдигнах така рязко глава, че си прехапах езика. И двете му очи си бяха на мястото и се взираха в мен иззад острия като нож нос. Не го бях виждала толкова късо подстриган. Приличаше на непознат. Силните кости на лицето изпъкваха под кожата, а извивката на темето ясно личеше под късите гъсти косми.

— Какво правя ли? — възкликнах. Преглътнах, за да навлажня малко сухата си уста. — Какво правя? Ами, седя тук с кичур от косата ти и се чудя дали си жив! Ето какво правя!

— Жив съм. — Отиде до гардероба и го отвори. Беше с шпагата, но се беше преоблякъл. Сега беше със старото си палто, което даваше по-голяма свобода на ръцете му.

— Да, забелязах. Много предвидливо от твоя страна, че дойде да ми кажеш.

— Дойдох да си взема дрехи. — Извади две ризи и дългото си наметало, сложи ги на стола и продължи да рови из чекмеджетата за бельо.

— Дрехи? Къде отиваш, за бога? — Не знаех какво да очаквам, когато го видях отново, но определено не очаквах това.

— В един хан. — Озърна се към мен, после явно реши, че заслужавам повече от това обяснение. Обърна се и ме погледна със сини и непроницаеми като азурит очи. — Когато те изпратих у дома с каретата, малко се поразходих, докато се съвзема. После дойдох да си взема шпагата и се върнах в къщата на херцога да обявя дуел на Рандал. Икономът ми каза, че са го арестували.

Очите му бяха далечни, като океански дълбини. Преглътнах отново.

— Отидох до Бастилията. Там ми казаха, че ти си обвинила Рандал, че е нападнал теб и Мери Хокинс онази нощ. Защо, Клеър?

Ръцете ми трепереха и аз пуснах кичура коса. Той се пръсна в скута ми на фини червени косъмчета.

— Джейми! — Гласът ми също трепереше, — Джейми, не можеш да убиеш Джак Рандал!

Ъгълчето на устата му леко потрепна.

— Не знам дали да се трогна, че си загрижена за моята безопасност, или да се обидя заради липсата на доверие. Но и в двата случая не бива да се тревожиш. Мога да го убия. И то лесно. — Последната дума беше изречена тихо, примесена с отровата на задоволство.

— Нямах това предвид! Джейми…

— За щастие — продължи той, сякаш не ме беше чул — Рандал има доказателство, че е бил в къщата на херцога в нощта на изнасилването. Щом полицията разпита гостите, които са били там, и се убеди, че Рандал е невинен — по това обвинение, — ще го пуснат. Аз ще остана в странноприемницата дотогава. А после ще го намеря. — Очите му бяха втренчени в гардероба, но явно виждаше нещо друго. — Той ще ме очаква — добави тихо.

Натъпка ризите и бельото в една пътническа чанта и прехвърли наметалото на рамото си. Тъкмо се обръщаше към вратата, когато скочих от леглото и го хванах за ръкава.

— Джейми! За бога, Джейми, изслушай ме! Не можеш да убиеш Джак Рандал, защото аз няма да ти позволя!

Той ме изгледа с крайно изумление.

— Заради Франк. — Пуснах ръкава му и отстъпих назад.

— Франк — повтори той, тръскайки леко глава, сякаш да прогони шума от ушите си. — Франк.