Диана Гэблдон - Сборник В капана на времето. Том I

— И защо ще го прави? — Не знаех дали съм природно глупава, или ме е ударило брендито, но това ми се струваше безсмислено начинание дори за човек като Чарлс Стюарт.

Раймон сви рамене и побутна локвичката живак с дебелия си показалец.

— Кой да знае, мадона? Испанският крал е братовчед на шотландския, нали? Както и на нашия добър крал Луи.

— Да, но…

— Може би иска да помогне на Стюартите, но не и открито?

Мъглата от брендито в главата ми започна да се разнася.

— Може.

Раймон заби рязко пръст и локвата се пръсна на малки топчета, които затанцуваха диво по масата.

— Говори се — рече той тихо, без да откъсва очи от живака, — че крал Луи е приел един английски херцог във Версай. Говори се още, че херцогът е дошъл тук заради някаква търговска сделка. Но човек рядко чува всичко, мадона.

Взирах се в капките живак, които отново се сливаха. Джейми също беше чул, че посещението на Сандрингам е свързано с търговски дела. Ами ако херцогът всъщност беше дошъл, за да прецени възможностите за споразумение между Франция и Англия — вероятно относно бъдещето на Брюксел? Ами ако Луи преговаряше тайно с Англия да подкрепи инвазията му в Брюксел — тогава какво би направил Филип Испански, ако с него се свърже беден роднина, който има потенциала да разсее англичаните дотам, че да изгуби всякакво желание за авантюри зад граница?

— Трима братовчеди Бурбони — измърмори Раймон, докато подкарваше една капка към друга; когато се докоснаха, те се сляха веднага като по магия. Показалецът подкара друг капка към нея и голямата нарасна още повече. — Една кръв са. Но дали имат един интерес?

Пръстът отново удари по масата и блестящите топки се разбягаха във всички посоки.

— Не мисля така, мадона — добави спокойно той.

— Разбирам — поех дълбоко дъх. — А какво смятате за партньорството между Чарлс Стюарт и граф Сен Жермен?

Широката жабешка усмивка стана още по-голяма.

— Чух, че Негово Височество често ходел на пристанището напоследък… да си поговори с новия си партньор, разбира се. И оглеждал закотвените кораби — толкова хубави, толкова бързи, толкова… скъпи. До Шотландия има много път, нали?

— Така е. — Лъч светлина блесна върху живака и привлече вниманието ми към залязващото слънце. Трябваше да си вървя. — Благодаря ви. Ще ми пишете ли, ако чуете още нещо?

Мастър Раймон наклони вежливо огромната си глава, косата му блесна като живак на слънцето и той рязко се изправи.

— О! Не докосвайте живака, мадона! — предупреди ме, щом посегнах към една капка, която се търкаляше към мен по масата. — Той се свързва веднага с всеки метал, до който се докосне. — Протегна се и нежно подкара малкото топче към себе си. — Не искате да съсипете хубавите си пръстени, нали?

— Така е. Е, трябва да призная, че ми помогнахте. Напоследък никой не се е опитвал да ме отрови. А и не смятам, че вие или Джейми сте склонни да ме обвините във вещерство, за да ме изгорят на площада на Бастилията, нали? — Говорех шеговито, но спомените за ямата на крадците и процеса в Крейнсмюир още бяха живи.

— В никакъв случай — отвърна той с достойнство. — Никой не е изгарян за вещерство в Париж… през последните двайсет години. Вие сте в пълна безопасност. Докато не убиете човек, разбира се.

— Ще се постарая да не го правя — отвърнах аз и станах да си вървя.

Фъргъс ми намери лесно карета и аз обмислях наученото по време на краткото пътуване до дома на Хокинс. Предположих, че Раймон всъщност ми е направил услуга, като е раздухал безумната история на Джейми пред най-суеверните си клиенти, макар че мисълта, че споменават името ми по сеанси или Черни меси, леко ме притесняваше.

Хрумна ми и че от бързане и от приказки за крале, мечове и кораби, не ми остана време да попитам мастър Раймон докъде всъщност се простира влиянието на граф Сен Жермен.

Според общественото мнение неговото място явно беше в центъра на мистериозните „кръгове”, за които спомена Раймон. Но като участник — или съперник? И дали тези кръгове се простираха до кралските покои? Говореше се, че Луи се интересува от астрология; възможна ли бе някаква връзка, по черните канали на кабалата и магията, между Луи, графа и Чарлс Стюарт?

Поклатих нетърпеливо глава, за да я прочистя от алкохолните пари и безсмислените въпроси. Единственото сигурно нещо засега бе, че е влязъл в опасно партньорство с Чарлс Стюарт, и то беше достатъчно притеснително.

Домът на Хокинс на Рю Малори беше внушителна триетажна сграда, но смутът, който цареше вътре, бе очевиден дори за случайния минувач. Денят беше топъл, а капаците още бяха спуснати, за да попречат на любопитни погледи. Стъпалата не бяха почистени тази сутрин и по белия камък личаха кални следи. Нито готвач, ни прислужница бяха излезли да купят месо и да поклюкарстват с търговеца. Това беше къща, залостена здраво срещу връхлитащото бедствие.