Диана Гэблдон - Сборник В капана на времето. Том I

— Ти я дръж! — Онзи ме блъсна грубо в ръцете на приятеля си и светлината от близкия двор за миг ме заслепи.

— Богородице! — Ръцете, които стискаха моите, се отпуснаха и аз се освободих, а устата на Петнистата риза зина от ужас и смайване под маската. Той отстъпи от мен, като се кръстеше.

— В името на Отца и Сина, и Светия Дух — мърмореше и не спираше да се кръсти. — Бялата дама!

— Бялата дама! — изкрещя ужасен мъжът зад мен.

Петнистата риза още отстъпваше и вече правеше някакви знаци във въздуха, които не бяха толкова християнски като Кръста, но вероятно имаха същото предназначение. Насочил към мен палец и кутре в древния знак срещу злото, той прилежно призоваваше всички духовни власти, от Светата Троица до много по-незначителни инстанции, и мърмореше латинските имена така бързо, че сричките се сливаха.

Стоях смаяна и потресена насред улицата, докато ужасен крясък от земята до мен не ме накара да се опомня. Твърде зает със заниманията си, за да обърне внимание на това, което се случва около него, мъжът върху Мери издаде гърлен стон на доволство и започна да се движи ритмично под акомпанимента на неистовите ѝ писъци.

Аз се засилих и го изритах с всички сили в ребрата. Изкарах му въздуха, той изпъшка сепнато и се претърколи настрани.

Един от приятелите му се втурна да го вдигне, като крещеше трескаво:

— Ставай! Ставай! Това е Бялата дама! Бягай!

Мъжът го изгледа тъпо и се опита да се върне върху Мери, която се въртеше лудо, за да освободи полата си от тежестта му. Зелената и Петнистата риза обаче го хванаха и успяха да го изправят. Разкъсаните бричове увиснаха на бедрата му, а окървавеният член се тресеше между пешовете на ризата му.

Тропотът на тичащи стъпки като че ли най-сетне го пробуди. Помагачите му го пуснаха, хукнаха презглава и го оставиха на съдбата му. Той започна да сипе проклятия, тръгна по близката уличка и заподскача, докато си вдигаше панталоните.

— Помощ! Помощ! Стража! — крещеше някой по алеята и се препъваше в купчината боклуци, устремен към нас. Не бях чувала за разбойник, който ще се препъва из боклуците по някоя уличка и ще вика стражите, но в настоящото ми състояние вече нищо не можеше да ме изненада.

И все пак се изненадах, когато черната фигура, която се появи от уличката, се оказа Алегзандър Рандал, с расо и широкопола шапка. Той се озърна диво, видя Мърто, опакован като торба с боклук, после мен, застанала ужасена до стената, и накрая сгърбената фигурка на Мери, почти невидима в сенките. Той постоя така за миг, после се извърна и се покатери по металната порта, от която беше излязъл един от нападателите. Оттам успя да достигне закачения на гредата фенер.

Светлината ми подейства успокояващо; колкото и жалка гледка да разкри, поне прогони сенките, които заплашваха всеки миг да се превърнат в нови опасности.

Мери беше коленичила, превита надве. Стискаше главата си с ръце и трепереше, но в пълна тишина. Едната ѝ обувка лежеше на паветата и сребърната тока блещукаше на люлеещата се светлина на фенера.

Алекс се наведе до нея като страховита черна птица.

— Госпожице Хокинс! Мери! Госпожице Хокинс! Добре ли сте?

— Браво, чудесен въпрос! — сопнах се аз, когато тя изстена и се отдръпна от него. — Естествено, че не е добре. Току-що я изнасилиха. — С огромни усилия се отлепих от стената, тръгнах към тях и с клинично безразличие забелязах, че коленете ми треперят.

В следващия миг те ме предадоха напълно, защото една огромна, подобна на прилеп фигура се спусна на крачка пред мен и се приземи с тътен.

— Я виж кой ни връхлетя! — извиках аз и започнах да се смея истерично. Две големи ръце ме стиснаха за раменете и ме разтърсиха хубавичко.

— Тихо, сасенак — каза Джейми. Очите му блестяха страховито на светлината на фенера. Той се изправи и гънките на синьото му кадифено наметало се спуснаха отново по раменете, когато протегна ръце към покрива, от който беше скочил. Успя да се хване за стрехата и се изпъна на пръсти

— Хайде, слизай, де! — рече нетърпеливо. — Стъпи на раменете ми и се плъзни по гърба ми. — Чу се стържене на керемиди, после една черна фигурка се спусна предпазливо и се плъзна по него като маймунка.

— Браво, Фъргъс. — Джейми го потупа небрежно по рамото и дори на слабата светлина видях как детето се изчерви от удоволствие. Джейми огледа пейзажа с око на тактик и ѝ изпрати момчето в края на алеята, за да чака стражарите. След като се погрижи за това, клекна пак до мен.