Диана Гэблдон - Сборник В капана на времето. Том I

— Оправи се с мъжа! — нареди глас зад мен. — Бързо!

Мятах се в хватката на нападателя си; ръцете се спуснаха до китките ми и ги извиха така рязко, че извиках. „Пазачът” се наведе над проснатия Мърто и от ръцете му се разви дълъг бял плат.

— Помощ! — изпищях аз. — Остави го! Помощ! Разбойници! Убийци! ПОМОЩ!

— Кротувай! — Един бърз удар над ухото замая главата ми за миг. После, когато очите ми спряха да се пълнят със сълзи, различих дълга, бяла, подобна на наденица форма в канавката: Мърто, опакован и здраво завързан в платнище. Фалшивият пазач клечеше над него, после се изправи ухилен и аз видях, че е маскиран — от челото до горната му устна се спускаше черна кърпа.

Тънка ивица светлина от близкия фенер падна върху него, докато се изправяше. Въпреки студа той беше облечен само с риза, която блесна в смарагдовозелено. Носеше и бричове до коленете и колкото и да е странно — копринени чорапи и кожени обувки, а не беше бос или със сабо, както очаквах. Не бяха обикновени разбойници, значи.

Зърнах за секунда Мери. Един от маскираните я държеше здраво откъм гърба, с едната ръка я стискаше през кръста, а другата ровеше под полите ѝ като къртица.

Онзи пред мен ме хвана за тила и ме придърпа към себе си. Маската го покриваше от челото до горната устна, но оставяше устата открита по очевидни причини. Езикът му cе навря в моята и донесе силен вкус на алкохол и лук. Аз се задавих, захапах го и бързо се изплюх. Той ме хвана по-силно и ме повали на колене в канавката.

Обувките със сребърни катарами на Мери ритаха опасно близо до носа ми, докато онзи вдигаше полите ѝ над кръста. Чу се късане на коприна и силен писък, когато той пъхал пръсти между краката ѝ.

— Девица! Падна ми се девица! — изграчи нападателят ѝ. Един от мъжете се поклони подигравателно на Мери.

— Мадмоазел, поздравления! Съпругът ви ще ни е благодарен през първата брачна нощ, задето не среща препятствия пред удоволствието. Но ние не сме егоисти — не търсим благодарност, че сме си изпълнили задълженията. Те ни носят радост.

Ако копринените чорапи не ме бяха убедили, че мъжете не са прости разбойници, тази реч — посрещната с рев от смях — беше категорична. И все пак маските щяха да попречат на идентификацията.

Ръцете, които стиснаха моята и ме вдигнаха на крака, имаха добре поддържани нокти и малка бенка точно над сгъвката на палеца. Помислих си мрачно, че трябва да я запомня. Ако ни оставеха живи, щеше да е от полза.

Някой сграбчи ръцете ми изотзад и ги дръпна толкова силно, че изкрещях. Така гърдите ми съвсем се изляха от дълбокото деколте, сякаш предложени на поднос.

Мъжът, който явно ръководеше операцията, имаше свободна светла риза, украсена с по-тъмни петна — вероятно бродерия. Не се виждаше добре в тъмното, различавах го само като силует. Когато се наведе напред и прокара пръст по гърдите ми обаче, видях тъмната, пригладена назад коса и надуших силна помада. Имаше големи уши, които добре поддържаха вървите на маската.

— Не се тревожете, дами — рече Петнистата риза. — Нищо лошо няма да ви сторим; възнамеряваме само да ви подложим на леко упражнение. Не е нужно съпрузите или годениците ви да разбират. После ще ви пуснем.

— Първо може да ни удостоите със сладките си устни, дами — продължи той, отстъпи назад и дръпна вървите на бричовете си.

— Не и тая — възрази Зелената риза. — Тая хапе.

— Не и ако са ѝ мили зъбките — отвърна другарят му. — На колене, мадам, ако обичате. — Натисна силно раменете ми и аз отскочих назад. Той ме сграбчи, за да не избягам, и тогава качулката ми падна и косата се разлетя. Фибите се бяха разхлабили и кичурите ми се вееха като флагове на нощния вятър, ослепяваха ме и шибаха лицето ми.

Запрепъвах се назад, за да се отърва от нападателя си, и тръсках глава да отметна косата от очите си. Улицата беше тъмна, но все пак виждах това-онова на слабата светлина от фенерите, която се процеждаше от капаците на магазините, или на сиянието на звездите, което проникваше в сенчестата улица.

Сребърните катарами на обувките на Мери просветваха на ритащите крака. Тя лежеше по гръб и се бореше, а един от мъжете беше отгоре ѝ и псуваше, докато се опитваше да свали панталоните си и да я удържа едновременно. Чу се съдиране на плат и белите ѝ бедра засияха на светлината, която идваше от близкия вход.

Нечии ръце ме стиснаха през кръста, повлякоха ме назад и ме отлепиха от земята. Изритах силно мъжа в пищяла и той изкрещя от гняв.

— Дръж я! — нареди Петнистата риза и излезе от сенките.