Диана Гэблдон - Сборник В капана на времето. Том I

— Добре. — Отдръпна ръка и се наведе да целуне пръстите ми за довиждане. — Заспивай.

Затвори внимателно вратата след себе си, сякаш вече бях заспала, и ме остави в утринната тишина, нарушавана единствено от тихите шумове в къщата.

На отсрещната стена блестяха квадратчета слънчева светлина от прозореца. Ще е красив ден в градините на Версай, помислих си. Пролетният въздух ще е наситен с топлина, а в розовите и бели цветове на сливите ще жужат пчели. Придворните днес ще излязат в градината, за да се радват на времето така, както и носачите с ръчни колички по улиците.

Аз също щях да му се радвам, сама и всъщност не сама, в своя топъл и тих пашкул.

— Здравей — прошепнах и положих ръка над пеперудените крилца, които пърхаха в мен.

В края на април в Кралската оръжейница имаше експлозия. По-късно чух, че небрежен чистач сложил факла на неправилното място и след минута най-големият арсенал от оръжия и барут в Париж хвръкнал във въздуха с гръм, който прогонил гълъбите от Парижката Света Богородица.

Тогава бях в болницата и не чух експлозията, но определено забелязах ехото от нея. Болницата беше в другия край на града, ала жертвите бяха толкова много, че препълниха другите болници и докараха ранени и при нас — осакатени, обгорени и стенещи в каруците или на дървените носилки, с които приятели ги бяха пренесли по улиците.

Съвсем мръкна, докато се погрижим и за последния ранен и последното превързано тяло бъде положено внимателно сред мръсните и незнайни пациенти на болницата.

Щом видях пред каква задача са изправени сестрите от Ангелите, изпратих Фъргъс у дома, за да каже, че ще закъснея. Той се върна с Мърто и двамата ме чакаха на стълбите отвън, за да ме придружат.

С Мери излязохме изтощени през двойните врати и видяхме, че Мърто учи Фъргъс да хвърля нож.

— Давай! — рече му той, с гръб към нас. — Колкото можеш по-право, на три. Едно… две… три! — На „три” Фъргъс запрати напред голямата глава лук и тя се запревърта над неравната земя.

Мърто стоеше отпуснат, с леко извърната назад ръка, и стискаше ножа с върховете на пръстите си. Изчака лукът да прелети над него, китката му потрепна веднъж — бързо и рязко. Нищо друго не помръдна, дори килтът не се разлюля, но лукът полетя настрани, прободен от кинжала, и се стовари ранен в калта пред краката му

— Б-браво, господин Мърто! — извика Мери. Той се извърна стреснат и на светлината, която се изливаше от портата, видях как слабите му страни поруменяват.

— Извинявай, че закъсняхме — казах аз. — Но трябваше да се погрижим за всички.

— О, да — отвърна лаконично дребният шотландец. Обърна се към Фъргъс. — Хайде да намерим карета, момче! Късно е дамите да се прибират пеша.

— Тук няма карети — сви рамене Фъргъс. — От един час обикалям улицата; всички карети в Ситито са при оръжейницата. Може обаче да намерим на Рю дьо Фабор Сен Оноре. — Посочи към тесен тъмен проход между сградите, който издаваше наличието на пряк път към следващата улица. — Най-пряко е оттам.

Мърто се смръщи, но кимна.

— Добре, момче. Да вървим.

В уличката беше студено и аз виждах как дъхът ми излиза на малки бели облачета въпреки безлунната нощ. В Париж никога не беше съвсем тъмно, все отнякъде имаше светлина; сияние на улични фенери, светлина на свещи, процеждаща се през капаците и процепите в стените на дървените сгради, или обливаше сергиите на уличните търговци и се пръскаше от малките рогови и метални фенери, които се полюляваха от каприте на карети.

Следващата улица беше търговска и пред няколко магазина бяха окачени фенери от ковано желязо. Търговците не разчитаха на полицията да ги пази, често се обединяваха и наемаха нощни пазачи. Когато видях един от тях да седи приведен на купчина платнища магазина на майстор на платна, кимнах в отговор на неговия груб поздрав.

Щом го подминахме обаче, той внезапно извика:

— Мосю! Мадам!

Мърто се извърна да посрещне атаката и шпагата излезе със съсък от ножницата. Аз бях по-бавна и още не се бях обърнала напълно, когато той пристъпи напред, затова видях движението от входа зад него. Ударът го изненада в гръб, преди да успея да извикам, и той се просна по очи на улицата, разперил безжизнено ръце и крака, а шпагата и кинжалът излетяха на камъните.

Наведох се бързо за кинжала, който се плъзна до крака ми, но две ръце сграбчиха моите и ги извиха назад.