Диана Гэблдон - Сборник В капана на времето. Том I

Името сякаш му напомни нещо, защото се върна към темата на разговора, докато бършеше остатъците пяна от лицето си с кърпата.

— Предполагам, че сега, сасенак, трябва да държим под око англичаните в Париж. — Взе ръкописа от леглото и го разлисти внимателно. — Ако някой наистина е готов на подкрепа от такъв мащаб, може би ще изпрати човек при Чарлс. Ако аз бях готов да рискувам петдесет хиляди паунда, щях да искам да разбера какво ще получа срещу парите си, нали?

— Предполагам. Като стана дума за англичани… Негово Височество купува ли патриотично брендито си от теб и Джаред или по някаква случайност се ползва от услугите на господин Сайлъс Хокинс?

— Господин Сайлъс Хокинс, който изгаряше от любопитство да научи какви са политическите настроения в Северна Шотландия? — Джейми поклати възхитено глава. — Като си помисля, че те взех заради хубавкото лице и прекрасния дебел задник. То се оказа, че имаш и мозък! — Ловко избегна удара ми и се ухили.

— Не знам, сасенак, но до края на деня ще узная.

Принц Чарлс наистина купуваше брендито си от господин Хокинс. Преди това откритие обаче не напреднахме особено в продължение на четири седмици. Всичко си вървеше постарому. Луи, крал на Франция, продължаваше да пренебрегва Чарлс Стюарт. Джейми продължаваше да върти търговията с вина и да посещава принц Чарлс. Фъргъс продължаваше да краде писма. Луиз, принцеса Дьо Роан, се появяваше пред обществото под ръка със съпруга си и изглеждаше печална, но разхубавена. Аз продължавах да повръщам сутрин, да работя в болницата следобед и да се усмихвам любезно на вечеря.

Случиха се обаче две неща, които донякъде приличаха на прогрес към целта ни. Чарлс, отегчен от изолацията си, започна да кани Джейми да ходят по кръчми вечер — често без ограничаващото и неприятно присъствие на настойника му господин Шеридан, който реши, че е твърде стар за подобни забавления.

— Господи, този човек лочи като риба! — възкликна Джейми след една такава нощ, вонящ на евтино вино. Огледа критично голямото петно на ризата си. — Ще трябва да си поръчам нова риза.

— Ще си е струвало, ако от виното му се развързва езикът. За какво говорихте?

— За лов и за жени — отвърна лаконично и категорично отказа да влиза в подробности. Или политиката не занимаваше така съзнанието на Чарлс като Луиз дьо ла Тур, или беше способен на дискретност дори в отсъствието на настойника си Шеридан.

Второто нещо, което се случи, беше, че мосю Дюверне, министърът на финансите, изгуби на шах от Джейми. Неведнъж, а няколко пъти. Както Джейми предрече, загубата накара мосю Дюверне да жадува за победа и бяхме канени често във Версай, където аз циркулирах, събирах клюки и избягвах нишите, а Джейми играеше шах и събираше възхитена тълпа зяпачи, макар че аз не смятах шаха за особено зрелищен спорт.

Джейми и министърът на финансите, дребен, пълен човек с увиснали рамене, се бяха сгърбили над шахматната дъска, явно съсредоточени в играта и нехаещи за нищо наоколо, въпреки глъчката и звънтенето на чаши до тях.

— Не съм виждала нищо по-скучно от шахмата — мърмореше една дама на друга. — И го наричат забавление! Ще се забавлявам повече, като гледам как прислужницата ми пощи някой от черните пажове. Поне те пищят и се кикотят.

— Аз не бих имала против да накарам червенокосия момък да попищи малко — отвърна другата и се усмихна очарователно на Джейми, който бе вдигнал глава и се взираше невиждащо покрай мосю Дюверне. Другата ме видя и сръга пищната блондинка в ребрата.

Усмихнах им се вежливо, като злорадствах заради червенината, която плъзна по голямото ѝ деколте и я опъстри с розови петна. Що се отнася до Джейми, тя можеше да върти колкото си иска букли на дебелите си пръсти, но нямаше да привлече вниманието му.

Чудех за какво толкова мисли той. Сигурна бях, че не е за играта; мосю Дюверне играеше предпазливо и предвидимо. Средните два пръста на дясната ръка на Джейми се раздвижиха леко по бедрото му, издайнически жест на нетърпение, и аз разбрах, че не мисли за партията шах. Може би щеше да отнеме още половин час, но победата му беше сигурна.

Херцог Дьо Нев стоеше до мен. Видях как тъмните малки очички се фиксираха върху пръстите на Джейми и после се извърнаха. Той спря замислено за миг, огледа дъската и се отдалечи, за да увеличи залозите си.

Един лакей спря до рамото ми, поклони се и ми предложи още една чаша вино. Отпратих го; вече бях пила достатъчно и главата ми се маеше, а краката не ме държаха съвсем.