Диана Гэблдон - Сборник В капана на времето. Том I

— Именно това ме впечатли най-много — след полезен и пълноценен живот. — Усмихна ми се. — Сещам се за много по-лоши епитафии от тази, милейди. — Разпери ръце и сви неочаквано грациозно рамене. — Исках да съм полезна.

После заряза приказките и се обърна към нотите на пюпитъра.

— Явно промяната в ключа, в тоналността, е странността тук. Какво може да означава?

Внезапно възкликнах смаяна. Досега говорехме на френски и не го забелязах, но докато слушах историята на майка Хилдегард, мислех на английски и когато пак погледнах музиката, ме осени.

— Какво има? — попита ме тя. — Сетихте ли се нещо?

— Ключът! — Едва не се засмях. — На френски музикалният ключ е тоналност, но думата за предмет, който отключва… — Посочих към голямата връзка ключове, обикновено окачена на кръста ѝ, която тя беше оставила на лавицата, щом влязохме. — Нарича пас-парту, нали?

— Да — гледаше ме объркана. Посочи един тънък ключ — Това е пас-парту . А това — посочи един набразден ключ — наричаме клеф.

— Клеф! — Възкликнах радостно. — Прекрасно! — Забих пръст в нотите. — Вижте, майко, на английски думата е една и съща. „Ключ” означава и тоналност, и ключ за отключване. На френски ключ е clef, а на английски кий е и знака от партитурата. Ключът към музиката е и ключ към шифъра. Джейми каза, че според него това е английски шифър! И то създаден от англичанин с много странно чувство за хумор.

След това просветление шифърът се оказа лесен за разгадаване. След като създателят му беше англичанин, вероятно и посланието беше на английски, което означаваше, че немските думи просто осигуряват буквите. Бях запозната с досегашните усилия на Джейми с азбуки и шифровани писма, затова само след няколко опита установих модела на шифъра.

— Два бемола означават, че трябва да се взима всяка втора буква, като се започне от началото на частта — казах аз, трескаво записвайки резултатите. — А три диеза означават да се взима всяка трета буква, като се започне от края на частта. Предполагам, че е използвал немски не само за прикритие, но и защото той е по-обстоятелствен. В немския са нужни два пъти повече думи, за да кажеш нещо, в сравнение с английския.

— Имате мастило по носа — отбеляза майка Хилдегард, която надничаше над рамото ми. — Получава ли се?

— Да — казах с внезапно пресъхнала уста. — Получава се.

Дешифрираното послание беше кратко и ясно. Освен това крайно притеснително.

„Верните английски поданици на Негово Величество очакват законната му реставрация. На ваше разположение е сумата от петдесет хиляди паунда. Като знак на добра воля те ще бъдат изплатени само лично, при пристигането на Негово Височество на английска земя” — прочетох аз. — Тук остава една буква „s”. Не знам дали е нещо като подпис или е нужна, за да се получи немската дума.

— Хм. — Майка Хилдегард погледна любопитно посланието, после към мен. — Сигурно вече го знаете, разбира се, но уверете съпруга си, че ще опазя това в тайна.

— Той нямаше да поиска помощта ви, ако не ви вярваше — възразих аз.

Дебелите вежди се вдигнаха чак до монашеския воал и тя потупа силно по листа.

— Ако съпругът ви е замесен в това начинание, рискува много, като се доверява на когото и да било. Уверете го, че съм поласкана от честта — добави сухо.

— Ще го направя — отвърнах с усмивка.

— Но, мадам — възкликна тя, — много сте пребледняла! Аз често стоя будна нощем, когато разучавам ново произведение, и не обръщам внимание на часа, но за вас сигурно е много късно. — Погледна към свещта-часовник, която гореше на малка масичка до вратата.

— Господи! Наистина е късно. Да повикам ли сестра Мадлен да ви заведе до стаята ви? — Джейми беше приел неохотно предложението на майка Хилдегард да прекарам нощта в манастира, затова не беше нужно да се връщам у дома по тъмните улици.

Поклатих глава. Бях изморена и гърбът ме болеше от седенето на стола, но не исках да си лягам. Това музикално послание ме беше разстроило толкова много, че едва ли щях да заспя.

— Тогава нека се подкрепим с нещо, за да отпразнуваме вашето постижение. — Тя стана и излезе във външната стая, откъдето се чу звънчето. След малко една от сестрите донесе табла с топло мляко и кексчета с глазура, следвана от Бутон. Монахинята сложи кексче на порцеланова чинийка и я остави на пода пред него до купичка с мляко.

Докато отпивах от топлото мляко, майка Хилдегард положи на писалището нотните листа и сложи други на пюпитъра на клавесина.