Диана Гэблдон - Каменният кръг - том 2

Вдигна поглед, в очите му се отразяваше блясъкът на благородния метал.

— Мосю Фрейзър ми каза, че желаете да разгледате възможно най-много редки гръцки и римски монети. Не нося всички с мен, разбира се, но имам доста — и мога да изпратя да ми донесат още от Франкфурт, ако желаете.

Джейми се усмихна, като клатеше глава.

— Опасявам се, че няма време, господин Майер. Ние…

— Просто Майер, мосю Фрейзър — прекъсна го младежът, съвършено любезно, но с лека острота в гласа.

— Добре — поклони се леко Джейми. — Надявам се, че братовчед ми не ви е подвел. С радост ще платя цената на пътуването ви и ще добавя нещо за изгубеното време, но не възнамерявам да купувам от вашите монети… Майер.

Младежът вдигна питащо вежди и сви рамо.

— Всъщност — започна бавно Джейми, като се наведе да огледа монетите, — искам да сравня вашите монети със спомените си за няколко древни монети, които видях, и после — ако видя някоя подобна, — да ви попитам дали вие… или семейството ви, защото вероятно сте твърде млад… познават някого, който може да е купил такива монети преди двайсет години.

Погледна към евреина, който с право бе изумен, и се усмихна.

— Може би искам прекалено много от вас, съзнавам го. Но братовчед ми каза, че вашето семейство е едно от малкото, които се занимават с такива неща, и е най-вещото. Ако пък ми кажете към кого да се обърна в Западните Индии по този въпрос, ще съм ви дълбоко задължен.

Майер го гледа известно време, после наклони глава, слънцето примигна по ръбчето от малки черни мъниста на шапчицата му. По всичко личеше, че е много любопитен, но само докосна торбата си и каза:

— Баща ми или чичо ми сигурно са продали такива монети, но не и аз; имам обаче каталог и запис на всяка монета, която е минавала през нашите ръце от трийсет години. Ще ви кажа каквото мога.

Той бутна кадифето към Джейми и се облегна.

— Виждате ли нещо познато?

Джейми огледа внимателно редиците монети, после леко докосна една сребърна с размерите на американски двайсет и пет цента. Три морски свине бяха изобразени по ръба ѝ, обграждащи колесница в центъра.

— Тази. Имаше няколко такива — с малки разлики, но все с морски свине. — Погледна отново, взе една изтъркана златна монета с почти неразличимо изображение, после една сребърна, малко по-голяма и в по-добро състояние, с мъжка глава в профил и в анфас.

— Тези — каза той. — Четиринайсет от златните, десет от онези с двете глави.

— Десет! — Ярките очи на Майер се ококориха от изумление. — Не мислех, че има толкова много в Европа.

Джейми кимна.

— Почти сигурен съм — видях ги добре; дори ги подържах.

— Това са изображения на Александър Велики — каза Майер, докосвайки почтително монетата. — Много са редки. Тетрадрахми, изсечени в памет на битката при Амфиполис и основаването на град там, където се е провела.

Джейми го слушаше внимателно с лека усмивка на устните. Макар че не се интересуваше особено от древни монети, той се възхищаваше на страстта на младежа.

След четвърт час и още една консултация с каталога, работата беше свършена. Четири гръцки драхми от вида, който Джейми разпозна, бяха добавени към колекцията, няколко малки златни и сребърни монети, и голяма, тежка римска монета.

Майер се наведе и бръкна пак в торбата си, този път извади наръч листа, сгънати на руло и завързани с панделка. Развърза ги и вие видяхме редове с нещо, което приличаше на птичи следи; при по-внимателно вглеждане се оказаха изписани на иврит, със ситен почерк.

Прелисти бавно страниците, спря тук-там с по някое тихо възклицание. Накрая сложи листата на парцаливото си коляно и погледна Джейми, наклонил глава настрани.

— Нашите дела винаги са поверителни, мосю — каза той, — и макар че мога да ви кажа, че сме продали тази и тази монета през тази и тази година, определено не мога да ви кажа името на купувача. — Замълча, явно мислеше, после продължи: — Наистина сме продали монети, каквито описахте — три драхми, две с профила на Егалабал и една с Александър, и не по-малко от шест златни калпурниански ауреуса през 1745 година. — Поколеба се. — Обикновено само това бих могъл да ви кажа. Обаче… в този случай, мосю, по една случайност зная, че първоначалният купувач на монетите е мъртъв — поне от няколко години. Всъщност не виждам защо… — Сви рамене и взе решение.

— Купувачът е англичанин, мосю. Казва се Кларънс Мерилебон, херцог Сандрингам.

— Сандрингам! — възкликнах аз.

Майер ме погледна с любопитство, после погледна Джейми, чието лице изразяваше само любезен интерес.