— Добре ли си, сасенак?
Бях се издрала на няколко места, бях много мръсна и краката ми трепереха от страх, но в общи линии бях добре.
— Добре съм. — Хванах ръката му. Този път ми позволи.
— Това е добре — рече тихо след миг. Стисна ръката ми под лакътя си и продължихме.
— Имаш ли някаква представа кои са? — Трябваше да говоря малко по-високо, за да ме чува над шума на морето зад нас, но не исках да мълчим.
Той поклати смръщен глава. Усилието да говори като че ли го изваждаше бавно от шока.
— Чух един от моряците да вика на другите на борда, говореше на френски. Това не доказва нищо — моряците са от къде ли не. Все пак съм виждал достатъчно кораби по пристанищата, за да си мисля, че този не прилича на търговски — нито пък на английски — добави той. — Макар че не мога да кажа защо. Може би заради начина, по който бяха нагласени платната.
— Беше син, с черна ивица — казах аз. — Само това успях да видя, преди да започнат да стрелят.
Дали можехме да го открием по това? Зрънцето на идеята ми даде надежда; вероятно ситуацията не бе така отчайваща, както си мислех. Ако Иън не беше мъртъв, можехме да открием накъде е тръгнал корабът…
— Видя ли име на него? — попитах аз.
— Име ли? — Изглеждаше изненадан. — Какво, на кораба ли?
— Корабите нямат ли имена, изписани на борда? — попитах аз.
— Не, защо? — Звучеше искрено объркан.
— Тогава как изобщо ги разпознават! — ядосах се аз. Изненадан от тона ми, той дори се усмихна леко.
— Аз пък си мисля, че не биха искали някой да знае кои са, като се има предвид с какво се занимават — рече сухо.
Вървяхме още малко, замислени. После попитах:
— Но как разпознават законните кораби, ако нямат имена ма корпусите?
Той ме погледна с извита вежда.
— Е, аз те различавам от другите жени, а името ти не е изписано на гърдите, нали?
— Не, само буквата „А“ 5 5 Препратка към героинята от „Алената буква“ на Натаниел Хоторн, която е принудена да носи на гърдите си алена буква „А“, защото е смятана за блудница. — Б.пр.
— сопнах се, аз, но като видях празния му поглед, добавих: — Искаш да кажеш, че корабите се различават достатъчно на външен вид — и са достатъчно малко, — за да могат да ги познават лесно?
— Не и от мен — каза искрено. — Аз знам само няколко; кораби, чиито капитани познавам и на които съм се качвал по работа, и няколко товарни лодки, които сноват напред-назад толкова често, че съм ги виждал десетина пъти по пристанищата. Но един моряк ще знае много повече.
— Тогава вероятно е възможно да разберем кой кораб отведе Иън?
Той кимна, като ме гледаше любопитно.
— Да, струва ми се. Докато вървяхме, се опитвах да си припомня всичко видяно, за да го кажа на Джаред. Той знае много кораби и още повече капитани — вероятно някой от тях ще знае син кораб, широк в средата, с три мачти, дванайсет оръдия и смръщена фигура на носа.
Сърцето ми подскочи.
— Значи все пак имаш план!
— Не бих го нарекъл чак план — каза той. — Просто не мога да измисля нищо друго. — Сви рамене и избърса лицето си с ръка. По нас се бяха появили малки капчици влага, които светеха в червените косъмчета на веждите му и покриваха бузите му като сълзи. Той въздъхна.
— Може да тръгнем от Инвърнес. Не виждам какво друго можем да направим; Джаред ще ни очаква в Хавър. Когато се видим с него, сигурно ще ни помогне да разберем как се казва синият кораб и накъде е тръгнал. Да — рече сухо, очаквайки въпроса ми, — корабите си имат домашни пристанища и ако не са военни, имат редовни маршрути, вероятно и документи за управителя на пристанището, в които пише накъде са тръгнали.
За първи път от спускането на Иън в Кулата на Елън се почувствах по-добре.
— Ако не са пирати или буканиери 6 6 Буканиер е термин, използван през късния 17-ти век в Карибските острови. Буканиерите са били капери или пирати, които атакували френските и испанските кораби в Карибско море през 17-ти и 18-ти век. Терминът буканиер идва от френската дума „Boucanier“, означаваща ловец на диви бикове и свине. Те опушвали месото на дървени скари, наречени „boucans“, за да бъде съхранено за по-дълго време. Буканиерите научават това от местните племена араваки, населяващи Санто Доминго. Въпреки това, островитяните скоро започнали да използват думата буканиер, за да опишат пиратите в Карибите през 1660-те. Английските заселници на Ямайка първи започнали да разпространяват името със значение на бунтовни пирати, плаващи по карибските пристанища и морета.
— добави той, с предупредителен поглед, който веднага попари надеждите ми.
Читать дальше