Диана Гэблдон - Каменният кръг - том 2

Когато се откъснах от мислите си, осъзнах, че Гейли ме пита нещо.

— Какво?

— Казах — повтори тя търпеливо, — че ти имаше голям талант на лечителка, когато беше в Шотландия. Сигурно сега знаеш дори повече?

— Предполагам. — Погледнах я предпазливо. Дали питаше за себе си? Не беше здрава; само един поглед към петната по лицето ѝ и тъмните кръгове под очите беше достатъчен. Но дали се чувстваше зле?

— Не за мен — каза, като видя погледа ми. — Поне в момента. Двама роби се разболяха. Може би ще си така добра да ги прегледаш?

Погледнах към Джейми, който ми кимна едва забележимо. Това беше шанс да влезем в жилищата на робите и да потърсим Иън.

— Видях на идване, че имате проблеми с пресата — каза той и внезапно стана. Кимна хладно на Гейли. — Може би ще ида да погледна, докато с жена ми се грижите за болните. — Без да изчака отговор, той свали палтото си и го закачи на куката до вратата. Излезе на верандата, навивайки ръкавите на ризата си. Слънцето блестеше в косата му.

— Сръчен е, нали? — каза развеселена Гейли. — Моят съпруг Барнабас беше такъв… не можеше да откъсне ръце от всякакви машинарии. И от робини — добави. — Ела, болните са отзад в кухнята.

Кухнята беше в отделна малка сграда, свързана с къщата от покрит с цъфнал жасмин проход. Докато вървяхме през него, сякаш се носехме през облак от парфюм, обградени от жуженето на пчели, което беше така силно, че го усещах чак с кожата си. Като ниско вибриране на гайда.

— Жилила ли те е пчела? — Гейли махна небрежно срещу едно ниско прелитащо мъхесто телце и го запрати настрани.

— Понякога.

— Мен също. И всеки път получавам само червена пъпчица. Но пчела ужили една от робините в кухнята миналата пролет и нещастницата се поду като жаба и умря пред очите ми! — Погледна ме комично ококорена. — Направи чудеса за репутацията ми, казвам ти. Останалите роби взеха да разправят, че съм омагьосала момичето; била съм ѝ направила заклинание, задето изгорила един кекс. Оттогава рядко загарят манджи. — Тя клатеше глава и прогони друга пчела.

Макар и ужасена от безчувствеността ѝ, донякъде бях облекчена от тази история. Вероятно другите клюки, които бяхме чули на бала на губернатора, също имаха подобно просто обяснение.

Спрях и се загледах през дантелените листа на жасмина към полето със захарна тръстика. Джейми беше на полянката до пресата и се взираше в гигантските дървени греди на машината, докато един мъж, вероятно управителят, му сочеше и обясняваше нещо. Тогава Джейми отвърна и направи жест, а управителят кимна и размаха ръце. Ако не откриех следа от Иън в кухнята, може би Джейми щеше да научи нещо от надзирателя. Въпреки думите на Гейли всичките ми инстинкти настояваха, че момчето е тук… някъде.

Нямаше следа от него в кухнята; само три-четири жени, които месеха хляб и лющеха грах. Вдигнаха любопитно глави, когато минахме. Улових погледна на една млада жена, кимнах и ѝ се усмихнах; вероятно щях да мога да се върна и да говоря с нея по-късно. Очите ѝ се разшириха от изненада и тя сведе веднага глава, забила поглед в купата с шушулки в скута си. Видях я как ме поглежда крадешком, докато прекосявахме дългата стая, и забелязах, че крепи купата пред издут от ранна бременност корем.

Първият болен роб беше в малък килер до самата кухня. Лежеше на сламеник под рафтове, отрупани с увити с марля пити сирене. Пациентът, млад мъж на двайсетина години, седна и запримигва от внезапната светлина през отворената врата.

— Какво му има? — Клекнах до него и докоснах кожата му. Топла, влажна, но като че ли нямаше треска. Не изглеждаше особено зле, само примигваше сънливо, докато го преглеждах.

— Има червей.

Погледнах изненадана Гейли. От това, което бях видяла и чула досега на островите, предполагах, че вероятно поне три четвърти от черното население — ако не и неколцина от белите — страдат от чревни паразити. Колкото и гадни и изтощаващи да бяха обаче, повечето от тях бяха опасни предимно за много малките деца и много старите хора.

— Вероятно доста повече от един — казах аз. Бутнах внимателно роба да легне по гръб и започнах да опипвам корема му — далакът беше чувствителен и малко увеличен — също често срещан проблем тук, — но не напипах подозрителни струпвания в корема, които можеха да говорят за сериозно заразяване с паразити. — Струва ми се относително здрав; защо си го затворила тук в тъмното?

И сякаш в отговор на въпроса ми, робът внезапно се изтръгна от ръката ми и нададе пронизителен писък, после се сви на кълбо. Свиваше се и се изпъваше като йо-йо, стигна до стената и започна да си удря главата в нея, като още крещеше. После, така внезапно, както бе започнал, пристъпът отмина и младият мъж се отпусна на сламеника, дишайки тежко и потънал в пот.