Диана Гэблдон - Каменният кръг - том 2

— Предполагам, че си можела да кажеш доста интересни неща на дамите — казах аз.

Смехът ѝ този път беше искрен.

— О, разбира се! Но рядко го правех. Хората обикновено не плащат за истината. Понякога обаче… знаеш ли, че майката на Жан-Пол Марат искаше да кръсти сина си Рудолф? Казах ѝ, че според мен Рудолф носи лош късмет. Понякога се чудя за това… дали щеше да стане революционер с име като Рудолф, или щеше само да пише поеми? Мислил ли си за това, лисицо… че името има значение? — Тя втренчи стъклените си зелени очи в Джейми.

— Често — каза той и остави чашата си. — Дугал ви изведе от Крейнсмюир, нали?

Тя кимна и потисна оригване.

— Да. Той дойде да вземе бебето… страхуваше се, че някой ще разбере, че е бащата. Аз не исках да го дам обаче. И когато той се приближи да го вземе от мен… ами аз грабнах кинжала от колана му и го притиснах към гърлото на детето. — Лека доволна усмивка при спомена изви хубавите ѝ устни. — Казах му, че ще го убия, освен ако не се закълне в живота на брат си и в своята душа, че ще ме спаси.

— И той ти повярва? — Призля ми при мисълта за майка, която държи нож до гърлото на новороденото си дете, дори наужким.

Тя ме погледна.

— О, да — каза тихо и усмивката ѝ се разшири. — Дугал ме познаваше добре.

Изпотен, дори в студения декември, и неспособен да свали очи от малкото личице на спящия си син, Дугал се съгласил.

— Когато се наведе над мен да вземе детето, си помислих да забия кинжала в неговото гърло — каза, припомняйки си. — Но тогава щях да се измъкна много по-трудно, затова не го направих.

Изражението на Джейми не се беше променило, но той взе чая си и отпи дълбока глътка.

Дугал извикал тъмничаря, Джон Макрей, и църковния гробар и чрез дискретни подкупи се погрижил закачулената фигура, която завлекли до бъчвата с катран на следващата сутрин да не е Гейлис Дънкан.

— Мислех, че ще използват сламено чучело, но той беше хитър. Старата баба Джоан Макензи бе умряла преди три дни и трябваше да я погребат същия следобед. Няколко камъка в ковчега и закован здраво капак. Истинско тяло, което гори чудесно. — Тя се засмя и допи чашата си. — Не всеки е виждал собственото си погребение; още по-малко са онези, които са видели екзекуцията си, нали?

Било посред зима и малката горичка с офики пред селото била гола, помитана от сухите листа, тук-там по земята се виждали спаружените червени плодчета като капки кръв.

Денят бил облачен и обещавал суграшица или сняг, но въпреки това се събрало цялото село; никой не искал да пропусне изгарянето на вещица. Селският свещеник, отец Байн, бил умрял преди три месеца, след треска от забрала рана, но за случая дошъл друг от съседното село. Като ароматизирал пътя си с кадилницата, той слязъл по пътеката към гората, припявайки молитва за мъртвите. Зад него вървели тъмничарят и двамата му помощници, които влачели носилката от плет и покритото с черна роба тяло.

— Сигурно баба Джоан щеше да е доволна — каза Гейли и белите ѝ зъби блеснаха. — Едва ли е очаквала и четирима-петима души на погребението си… а ето че се събра цялото село, че и кадяха тамян и нареждаха специални молитви!

Макрей развързал тялото и го отнесъл до готовата бъчва с катран.

— Съдът ме удостои с милостта да бъда удушена, преди да ме изгорят — обясни иронично Гейлис. — Така че очакваха мъртво тяло… с това нямаше проблем. Единственото, което някой би могъл да забележи, бе, че баба Джоан беше два пъти по-слаба от мен, все пак тъкмо бях родила, но май никой не забеляза колко е лека в ръцете на Макрей.

— Ти си била там ? — попитах аз.

Тя кимна самодоволно.

— О, да. Е, увита с наметало… всички бяхме така заради времето… но не бих го пропуснала.

Когато свещеникът приключил последната си молитва против злините на вещерството, Макрей взел боровата факла от помощника си и пристъпил напред.

— Господи, въздай справедливост върху тази жена заради злините, които е извършила — казал той и хвърлил факлата в катрана.

— Стана по-бързо, отколкото очаквах — каза Гейли, звучеше леко изненадана. — Едно силно шуп и огънят се разгоря… лумна жега, тълпата започна да се радва. Беше ужасна гледка, пламъците се издигнаха чак до клоните на офиките над нас.

Огънят отслабнал след минута и тъмната фигура в него се виждала достатъчно добре през бледите пламъци. Качулката и косата били изгорели, а самото лице било напълно неразпознаваемо. След малко се появили черните кости под стопената плът.