Диана Гэблдон - Каменният кръг - том 2

А после ухаеща, с лъскава коса и разтопена от топлината, аз се отпуснах в леглото. Имах време само да си помисля колко е хубаво да можеш да се изпънеш в цял ръст, преди да заспя.

Когато се събудих, вече притъмняваше на верандата зад френските прозорци на спалнята ми, а Джейми лежеше гол до мен. Беше скръстил ръце на корема си и дишаше дълбоко и бавно.

Усети, че се размърдвам, и отвори очи. Усмихна се сънливо, протегна ръка и ме придърпа към себе си. И той се беше изкъпал; миришеше на сапун и кедрови иглички. Целунах го дълго и бавно. Прокарах език по широката извивка на устната му и открих езика му с мека приветствена покана.

И най-сетне се отдръпнах, за да си поема дъх. Стаята беше изпълнена с потрепваща зелена светлина, отражения от лагуната отвън, сякаш самата спалня бе под водата. Въздухът бе топъл и свеж, с ухание на море и дъжд, лек бриз галеше кожата.

— Сладко ухаеш, сасенак — прошепна той с дрезгав от съня глас. Усмихна се и посегна да плъзне пръсти в косата ми. — Ела при мен, къдравелке.

Освободена от фибите и измита, косата ми беше бухнала по раменете в истинска експлозия, като къдрите на Медуза. Посегнах да я пригладя, но той ме дръпна нежно напред и воалът от кафяво, златисто и сребърно падна по лицето му.

Целувах го, почти задушавайки се в облаците на косата си, и легнах върху него, като позволих на гърдите си да се притиснат към тялото му. Той помръдна леко и въздъхна от удоволствие.

Ръцете му се плъзнаха по бедрата ми и се опитаха да ме надигнат, за да влезе в мен.

— О, не сега — прошепнах. Притиснах се към него, наслаждавах се на копринената твърдост под корема ми. Той издаде тих звук.

— Не сме имали възможност да се любим както трябва от месеци — казах му. — Така че защо да бързаме сега?

— Хващаш ме в малко неудобно положение, сасенак — прошепна в косата ми. Помръдна под мен, притискайки се нагоре. — Защо да не го направим бавно следващия път?

— Не, не може. Сега. Бавно. Не мърдай.

Той издаде някакво ръмжене, но въздъхна и се отпусна, остави ръцете му да паднат настрани. Аз се притиснах още повече към тялото му и го накарах да издиша рязко, когато докоснах с устни зърното му.

Прокарах леко език около него, за да се втвърди, и се наслаждавах на грапавото усещане от къдравите косъмчета. Усетих го как се напрегна под мен, затова го хванах над лактите, за да го задържа. После го ухапах леко, засмуках и близнах с език.

След няколко минути вдигнах глава, отметнах назад косата си и попитах:

— Какво говориш?

Той отвори едно око.

— Казвам си молитвите — информира ме. — Само така мога да се въздържа. — Затвори очи и продължи да мърмори на латински: — Ave Maria gratia plena…

Изсумтях и продължи с другото зърно.

— Започваш да се объркваш — казах аз, когато пак вдигнах глава. — Каза Господнята молитва вече трети път.

— Цяло чудо е, че изобщо говоря свързано. — Затвори очи, по скулите му блестеше пот. Размърда неспокойно хълбоци. — А сега?

— Не още. — Сведох глава по-надолу и направих пффф на пъпа му, просто така, по импулс. Той се сгърчи изненадано и издаде звук, който може да се опише само като кикот.

— Не прави така!

— Ако искам, ще правя. — И го направих отново. — Смееш се точно като Бри. Правех ѝ така, когато беше бебе, много ѝ харесваше.

— Е, аз не съм бебе, ако не си забелязала — каза той малко възмутено. — Ако държиш да го правиш, поне се спусни по-надолу, става ли?

Спуснах се.

— Нямаш никакви косми по горната част на бедрата — казах аз, докато се възхищавах на гладката им кожа. — Защо е така според теб?

— Кравата ги облиза последния път, когато суках от нея — каза през зъби. — За бога, сасенак!

Засмях се и се върнах към заниманията си. Накрая спрях и се надигнах на лакти.

— Мисля, че ти стига толкова. — Отметнах косата от очите си. — През последните няколко минути не си казал друго, освен Отче наш .

И като по знак, той се стрелна нагоре, обърна ме по гръб и ме прикова с цялата си тежест.

— Много ще съжаляваш за това, сасенак — каза ухилен.

Аз също му се ухилих невъзмутимо.

— Така ли?

Погледна ме с присвити очи.

— Бавничко, а? Ще ме молиш за това, преди да приключа с теб.

Дръпнах пробно ръцете си, но той ги стискаше здраво и аз помръднах леко под него в очакване.

— Оооо, милост. Звяр такъв.

Той изсумтя и сведе глава към извивката на гърдата ми, която белееше като перла в зеления сумрак.

— Отче наш, който си на небесата… — зашепнах аз.