Диана Гэблдон - Каменният кръг - том 2

Джейми затвори рязко прозореца, после се наведе и ме вдигна като парцалена кукла. Сложи ме в койката и ме зави.

— Как е ръката ти?

— Каква ръка? — измърморих сънливо. Сякаш ме бяха разтопили и излели в калъп да изстивам.

— Добре — каза той с усмивка в гласа. — Можеш ли да станеш?

— Не и за всичкия чай в Китай.

— Ще кажа на Мърфи, че хареса супата му. — Ръката му легна за миг върху топлото ми чело и ме погали леко по бузата, после изчезна. Не го чух да излиза.

— Но това е преследване! — възмути се Джейми. Стоеше зад мен и гледаше през перилата на „Артемида“. Кингстън Харбър се простираше вляво от нас, сияещ като течни сапфири на утринната светлина, градът бе над него, почти потънал в зеленото на джунглата — кубчета пожълтяла слонова кост и розов кварц в тучното смарагдово и малахитово. И върху лазурната гръд на водата долу плаваше величествен тримачтов кораб, с накъдрени от вятъра бели платна като криле на чайки, с високи оръдейни палуби и сияещ на слънцето бронз. Бойният кораб на Негово Величество „Морска свиня“.

— Проклетата шлюпка ме преследва — каза той, взирайки се в него, докато минавахме на дискретно разстояние, точно отвъд входа на залива. — Където и да ида, и те са там!

Засмях се, макар че при вида на „Морска свиня“ и аз леко се изнервих.

— Едва ли е лично — казах му. — Капитан Ленард каза, че са тръгнали за Ямайка.

— Да, но защо не отиват право в Антигуа, където са казармите и корабостроителниците на военните? — Заслони очи, вгледан в кораба. Дори от това разстояние се виждаха малките фигури, които ремонтираха такелажа.

— Трябваше да дойдат първо тук — обясних аз. — Защото с тях е новият губернатор на колонията. — Изпитах абсурден порив да се скрия зад перилата, макар да знаех, че дори червената коса на Джейми е неразличима от такова разстояние.

— Тъй ли? Чудя се кой ли е? — каза разсеяно Джейми; бяхме само на час от плантацията на Джаред в Шугър Бей и знаех, че сега се чуди как да открием Младия Иън.

— Някакъв тип на име Грей — казах, като се извърнах от перилата. — Хубав мъж; срещнах го на кораба, за малко.

— Грей ли? — сепна се Джейми и се обърна към мен. — Да не е лорд Джон Грей?

— Да, май така беше. Защо? — Погледнах го с любопитство. Той се взираше в „Морска свиня“ с подновен интерес.

— Защо?

Чу ме от втория път и ме погледна усмихнат.

— О, ами просто познавам лорд Джон; той ми е приятел.

— Наистина ли? — Бях доста изненадана. Навремето сред приятелите на Джейми бяха френският министър на финансите и Чарлс Стюарт, както и неколцина шотландски просяци и френски джебчии. Предположих, че не е много странно, че сега познава английски аристократи, както и шотландски контрабандисти и ирландски корабни готвачи.

— Е, какъв късмет — казах аз. — Или поне така предполагам. Откъде го познаваш?

— Ръководеше затвора Ардсмюир — отвърна той и все пак ме изненада. Още гледаше военния кораб с присвити очи.

— И ти е приятел ? — Поклатих глава. — Никога няма да разбера мъжете.

Обърна се и ми се усмихна, като най-сетне ме удостои с вниманието си.

— Е, приятели се намират навсякъде, сасенак — каза той. Присви очи към брега, заслонявайки ги с ръка. — Да се надяваме, че тази госпожа Абърнати също ще се окаже такава.

Когато заобиколихме носа на сушата, до перилата се появи слаба черна фигура. Вече облечен с моряшки дрехи и скрити белези, Исмаил не приличаше толкова на роб, колкото на пират. Не за първи път се зачудих колко точно от истината ни каза.

— Аз ще си тръгвам — обяви той най-внезапно.

Джейми вдигна вежда и погледна към сините дълбини.

— Не бих те спрял — каза той любезно. — Но няма ли да ти трябва лодка?

Нещо, вероятно хумор, просветна за миг в черните очи на мъжа, но строгото му изражение не се промени.

— Рече, че ще ме оставиш, където пожелая, ако ти кажа за момчетата. — Кимна към острова, където джунглата се изсипваше по склона на хълма, за да се срещне със собствената си зелена сянка в плитките води. — Ето тук искам да ме оставиш.

Джейми погледна замислено от пустия бряг към Исмаил, после кимна.

— Ще накарам да спуснат лодка. — Обърна се към каютата. — Обещах ти и злато, нали?

— Не ти искам златото. — Тонът и думите му спряха Джейми насред крачка. Той се обърна заинтригуван към чернокожия мъж, с известно опасение.

— Нещо друго ли искаш?

Исмаил кимна рязко. Не изглеждаше нервен, но забелязах лекия блясък на пот по слепоочията му въпреки лекия бриз.