Диана Гэблдон - Каменният кръг - том 2

Със замаяна глава и поради това безразсъдна, аз захапах леко шията му и усетих как топлината от лицето ми пулсира до нея. И той я почувства.

— Господи, като жарава си! — Ръцете му се спуснаха надолу и ме притиснаха към него.

— Твърд ли си? Ха! — казах, като откъснах уста от него за миг. — Свали тези торбести гащи. — Смъкнах се на колене пред него и започнах да човъркам вървите. Той ги дръпна рязко и широките панталони се смъкнаха на пода.

Не поисках да махне ризата; само да я вдигне и го поех. Той издаде странен звук и ме хвана за главата, сякаш искаше да ме спре, но няма сили.

— О, Господи! — Ръцете му се заровиха в косата ми, но не се опита да ме отблъсне. — Сигурно е такова да се любиш в ада — прошепна. — С горяща дяволка.

Засмях се, което беше много трудно при тези обстоятелства. Задавих се и се отдръпнах за миг, останала без дъх.

— Според теб това ли правят сукубите?

— Изобщо не се и съмнявам — увери ме той. Ръцете му още бяха в косата ми, дръпнаха ме обратно.

На вратата се почука и той замръзна. Аз не, защото знаех, че е залостена.

— Да? Какво има? — попита със забележително спокойствие за мъж в неговото положение.

— Фрейзър? — чу се гласът на Лоренц Щерн. — Французинът казва, че черният е заспал, пита може ли да си ляга вече?

— Не — сряза го Джейми. — Кажете му да стои там. След малко ще ида да го сменя.

— О… — Щерн звучеше несигурно. — Разбира се. Ама неговата… ами жена му… няма търпение той да се върне.

Джейми вдиша рязко.

— Кажете ѝ — каза той, напрежението в гласа му започваше да личи, — че ще дойда… ей сега.

— Ще ѝ кажа. — Щерн, изглежда, се колебаеше относно реакцията на Марсали при тази новина, но после добави по-ведро: — О… госпожа Фрейзър по-добре ли се чувства?

— Много по-добре — отвърна с чувство Джейми.

— Хареса ли супата от костенурка?

— Ама много. Благодари ви. — Ръцете му на главата ми потрепериха.

— Казахте ли ѝ, че съм ѝ запазил корубата? Много хубава костенурка беше, елегантно създание.

— Да, да, казах ѝ. — Джейми се отдръпна с въздишка и посегна надолу да ме изправи.

— Лека нощ, господин Щерн! — извика той. Дръпна ме към койката; лазехме на четири крака, за да не се блъснем в маси и столове, когато подът се накланяше под нас.

— О… — Лоренц звучеше леко разочарован. — Предполагам, че госпожа Фрейзър спи?

— Само се засмей, и ще те удуша — прошепна яростно Джейми в ухото ми. — Спи, господин Щерн — извика към вратата. — Ще ѝ предам поздравите ви на сутринта.

— Надявам се да си почине добре. Като че ли морето е малко бурно тази вечер.

— Аз… забелязах, господин Щерн. — Той ме натисна да коленича пред койката и коленичи зад мен, като вдигаше ризата ми. Хладен бриз от отворения прозорец към кърмата облъхна голия ми задник и аз потреперих.

— С госпожа Фрейзър усещате ли неудобства заради люлеенето. Имам много добро лекарство — смес от див пелин, гуано от прилеп и плод от мангрово дърво. Само кажете.

Джейми не отговори за миг.

— О, Господи! — прошепна. Аз захапах завивките.

— Господин Фрейзър?

— Казах: „Благодаря“! — надигна глас Джейми.

— Е, тогава ще ви пожелая приятна вечер.

Джейми издиша треперливо, почти изстена.

— Господин Фрейзър?

— Приятна вечер, господин Щерн! — изрева Джейми.

— О! Ъ… приятна вечер.

Стъпките му отекнаха по стълбата сред шума на вълните, които се блъскаха силно в корпуса. Аз изплюх завивката.

— О… Боже… мой!

Ръцете му бяха едри, твърди и хладни върху пламналата ми плът.

— Имаш най-заобления задник, който съм виждал!

Корабът се люшна и подпомогна твърде много усилията му, затова изписках силно.

— Тихо! — Запуши устата ми и се наведе така, че легна над гърба ми. Ризата му се спусна около мен, а тежестта му ме притисна към леглото. Кожата ми, пламнала от треската, бе чувствителна и към най-лекия допир, и аз потреперих в ръцете му, докато жегата в мен избиваше навън, а той се движеше в мен.

Ръцете му стиснаха гърдите ми, единствената ми котва, когато се разтопих и всяка съзнателна мисъл бе заменена от хаоса от усещания — топлите влажни завивки под мен, студения морски вятър и пръските от вълните, топлия дъх на Джейми по тила ми и внезапната тръпка, вълните от хлад и жега, докато треската ми се разпръсна в роса от задоволено желание.

Тежестта на Джейми лежеше върху гърба ми, бедрата му бяха зад мен. Беше топъл и успокояващ. След много време дишането му се успокои и той се надигна. Тънката ми памучна риза беше влажна, вятърът я облъхваше и ме караше да треперя.