Диана Гэблдон - Каменният кръг - том 2

Преглътнах рибата, която бях лапнала, с известна трудност.

— Преподобният Кембъл срещна ли се с госпожа Абърнати? — намеси се Джейми.

Роузи с радост се хвана за това. Поклати глава и разпърха дантелата по шапчицата си.

— Не, сигурна съм, защото на следващия ден стана суматоха заради сестра му.

Покрай вълненията при проследяването на Иън и „Вещица“ почти бях забравила за Маргарет Джейн Кембъл.

— Какво е станало със сестра му? — попитах с любопитство.

— Ами изчезна! — Сините очи на госпожа Макайвър се ококориха. Къщата им беше отдалечена на около десет мили от Кингстън по суша и присъствието ни осигуряваше изключителна възможност да се поклюкари.

— Какво? — Фъргъс се бе посветил на чинията си с пълна отдаденост, но сега вдигна глава и примигна. — Изчезнала ли? Къде?

— Целият остров говори за това — намеси се Кени, поел топката на разговора от жена си. — Преподобният имал гледачка за сестра си, но жената умряла от треска по време на пътуването.

— О, какъв ужас! — Домъчня ми за Нели Коудън, с нейното едро и приятно лице.

— Аха — кимна небрежно Кени. — И преподобният намерил къде да настани сестра си. Тя нали е слабоумна? — Вдигна вежда към мен.

— Нещо такова.

— Ами да, момичето изглеждало тихо и кротко и госпожа Форест, която е собственица на къщата, където я настаниха, я извеждала на верандата в хладните часове на деня. Та миналия вторник едно момче отива да вика госпожа Форест, щото сестра му раждала. И госпожа Форест хукнала веднага, като забравила госпожица Кембъл на верандата. Когато се сетила за нея, изпратила да я нагледат — и какво да видят… госпожица Кембъл я нямало. Няма и следа от нея, макар че преподобният вдигна шум до небесата, мога да добавя. — Макайвър се залюля назад на стола си и изду покритите си с петна от слънцето бузи.

Госпожа Макайвър заклати глава и зацъка печално.

— Майра Далримпъл казала на преподобния, че трябва да отиде при губернатора, за да поиска помощ — каза тя. — Но губернаторът едва пристигна и още не е готов да приеме никого. Идния четвъртък ще дава прием, за да се срещне с всички важни хора на острова. Майра каза, че преподобният трябва да отиде и да говори с него там, но той не би го направил, нали — да се появи на такова светско събитие?

— Прием ли? — Джейми остави лъжицата и погледна към госпожа Макайвър с интерес. — С покани ли е?

— О, не — поклати глава тя. — Всеки може да отиде, или поне така чух.

— Така ли? — Джейми ме погледна усмихнат. — Какво мислиш, сасенак — искаш ли да отидем в резиденцията на губернатора?

Гледах го с изумление. Мислех си, че последното, което би искал, е да се показва на публично място. Бях изненадана и че е готов да напусне Роуз Хил при първа възможност.

— Това е добра възможност да разпитаме за Иън, нали? — обясни той. — Все пак може и да не е в Роуз Хил, но може да е някъде на острова.

— Е, освен че нямаме какво да облечем… — казах аз, докато се опитвах да измисля нещо.

— О, това не е проблем — увери ме Роузи Макайвър. — Имам една от най-сръчните шивачки на острова; тя ще ви нагласи много бързо.

Джейми кимаше замислено. Усмихна се, очите му се скосиха, докато ме гледаше над пламъка на свещта.

— Виолетова коприна, струва ми се — каза той. Вадеше деликатно костите от рибата и ги оставяше настрани. — А колкото до другото… не се тормози, сасенак, имам нещо наум. Ще видиш.

Джейми сложи перуката на ръката си и вдигна вежда към мен в огледалото. Ухилих му се и продължих да декламирам, жестикулирайки:

— Не каза ли, че си учила за доктор, сасенак? — попита той. — Да не е било за поет?

— Не съм го написала аз — уверих го, като оправих шалчето му. — Тези стихове са от един поет на име Хаусман.

— Сигурно и един е достатъчен — каза сухо Джейми. — Като чувам какви са възгледите му. — Взе перуката и я нагласи внимателно на главата си, като вдигна малки облачета ароматизирана пудра, докато я побутваше. — Господин Хаусман твой познат ли е?