Диана Гэблдон - Каменният кръг - том 2

Томпкинс беше, както бе настоявал пред агентите в Единбург, агент на сър Пърсивъл Търнър. В това си качество обикалял доковете и складове на всички пристанища във Фърт ъф Форт, от Кълрос и Донибристъл, до Ресълриг и Мъсълбърг, за да събира клюки и да се оглежда за някакви признаци на незаконна дейност.

Отношението на шотландците към английската данъчна система бе такова, че винаги имало какво да се докладва. От тази информация обаче следвали различни неща. Дребните контрабандисти, хванати на местопрестъплението с бутилка-две незаконен ром или уиски, били арестувани и осъждани на най-различни наказания — от робство в Америка, до конфискуване на цялото им имущество от Короната.

По-големите риби обаче били запазени за преценката на сър Пърсивъл. С други думи, можели да плащат значителни подкупи за привилегията да продължат дейностите си пред слепите очи (тук Томпкинс се засмя сардонично, като докосна съсипаната страна на лицето си) на кралските агенти.

— Сър Пърсивъл си имаше цели, разбирате ли? — Макар и не съвсем отпуснат, Томпкинс се наведе напред, присвил око, докато обясняваше: — Той е с Дъндас и останалите. Ако всичко върви наред, може да стане пер, не просто рицар, нали? Но за това трябва нещо повече от пари.

Щеше да помогне например някоя зрелищна демонстрация на компетентността му и на верността към Короната.

— Като например арест, който може да ги впечатли, нали? О! Това щипе, гуспожо. Сигурна ли сте, че знаете какво правите? — Томпкинс се вгледа със съмнение надолу, докато почиствах раната с разреден алкохол.

— Сигурна съм. Продължавай. Сигурно няма да му свърши работа арестът на обикновен контрабандист, колкото и да е важен, нали?

Очевидно. Обаче когато сър Пърсивъл научил, че може би държи в ръцете си важен политически престъпник, старият джентълмен едва не напълнил гащите от вълнение.

— Но подривната дейност се доказва по-трудно от контрабандата, нали? Хващаш дребна риба със стоката, но тя не ще да ти изпее нищо, за да продължиш. Идеалисти, мадам — рече Томпкинс, като клатеше отвратено глава. — Никога не се изпяват.

— Значи не сте знаели кого точно търсите? — Изправих се, взех един конец от котешки черва от буркана и го вдянах в иглата. Видях притеснения му поглед, но не направих нищо, за да го успокоя. Исках го притеснен — и приказлив.

— Не, не знаехме кой е голямата риба — не и преди агентите на сър Пърсивъл да се натъкнат на един от помощниците на Фрейзър, който им изпя, че той е печатарят Малкълм и им каза истинското му име. После всичко се изясни, естествено.

Сърцето ми пропусна удар.

— И кой беше този помощник? — попитах. Имената и лицата на шестимата контрабандисти се стрелнаха през ума ми — дребните риби. Не бяха идеалисти. Но за кого от тях лоялността не беше пречка?

— Не зная. Не, наистина, гуспожо, кълна се! Ох! — изпъшка той, когато забих иглата в кожата му.

— Не се опитвам да те нараня — уверих го с възможно най-фалшивия глас. — Само че трябва да зашия раната.

— Ох! Аа! Не знам, наистина не знам! Щях да ви кажа, ако знаех, Господ ми е свидетел!

— Сигурна съм, че щеше — казах аз, вглъбена в шиенето.

— Ох! Моля ви, гуспожо! Спрете! Само за малко! Знам само, че беше англичанин! Само туй!

Спрях и се вгледах в него.

— Англичанин ли?

— Да, гуспожо. Така рече сър Пърсивъл. — Погледна към мен, сълзите трептяха на миглите и на двете му очи. Направих последния шев възможно най-внимателно и вързах конеца на възел. Без да кажа нищо, станах, налях малко бренди от личната си бутилка и му го подадох.

Той го погълна с благодарност и като че ли малко се посъвзе. Дали от благодарност или от облекчение, че съм приключила, ми каза и останалата част от историята. В търсене на доказателства в подкрепа на обвинението за подривна дейност, той отишъл в печатницата на Карфакс Клоуз.

— Знам какво е станало там — уверих го. Обърнах лицето му към светлината, за да огледам белезите. — Още ли боли?

— Не, гуспожо, но тогава адски болеше — каза той. Заради раните си не участвал в засадата до залива Арброут, но чул — „не пряко, ама разбрах“, каза с лукаво кимване — какво се е случило.

Сър Пърсивъл предупредил Джейми за засадата, за да не мисли той, че е замесен в тази история и да не съобщи за финансовите им взаимоотношения на място, където подобни откровения биха навредили на сър Пърсивъл.

В същото време сър Пърсивъл знаел — от мистериозния англичанин — за провалената среща с френския кораб и уредил засадата на брега на Арброут.