Диана Габалдон - Каменният кръг

Отдавна забравената миризма на вълна върна всичко изведнъж — толкова много спомени за това място и за щастието, когато живеех тук… и очите ми се насълзиха.

Тя видя това и ме прегърна силно, косата ѝ беше гладка и мека до лицето ми. Беше малко по-ниска от мен, с фини кости и крехка на вид, но въпреки това имах чувството, че съм обгърната в топлата, поддържаща прегръдка на някой много по-едър.

Пусна ме след малко и отстъпи усмихната.

— Господи, дори миришеш по същия начин! — възкликна и аз също се засмях.

Иън се приближи; наведе се, прегърна ме нежно и леко докосна с устни бузата ми. Миришеше на слама, зелеви листа и малко на торфен дим над неговия дълбок, мускусен мирис.

— Радвам се да те видя отново, Клеър — рече той. Меките му кафяви очи ми се усмихваха и аз още повече се почувствах у дома. Той отстъпи смутено усмихнат. — Ще хапнете ли нещо? — Посочи към подноса на масата.

Аз се поколебах, но Джейми тръгна чевръсто към него.

— Аз ще хапна малко, Иън, много благодаря. А ти, Клеър?

Напълниха чашите, раздадоха бисквити и заговорихме с пълни усти, настанени около огъня. Въпреки сърдечността, усещах много ясно напрежението, което не се дължеше единствено на моята неочаквана поява.

Джейми, настанен до мен на дъбовото канапе, едва отпи от ейла си, а овесената питка стоеше недокосната на коляното му. Знаех, че не прие храната от глад, а за да прикрие факта, че той не получи прегръдка от сестра си и зет си.

Видях, че Иън и Джени се споглеждат; а после и един по-продължителен поглед между Джени и Джейми. Тъй като бях външен човек, гледах надолу, изпод миглите си. Джейми седеше вляво от мен; усещах как двата сковани пръста на дясната му ръка барабаняха по бедрото му.

Разговорът затихна и в стаята се спусна смущаваща тишина. Чувах над съсъка на огъня в огнището далечни шумове от кухнята, но не приличаха на шумовете, които помнех в тази къща, на постоянната дейност и движение, на вечно трополящи по стълбите крака, виковете на децата и плача на бебетата от детската стая горе.

— Как са децата ти? — попитах Джени, за да наруша тишината. Тя се сепна и аз осъзнах, че неволно съм задала погрешния въпрос.

— О, много са си добре — рече колебливо. — Всички са много хубави. И внуците също — добави, като се усмихна при мисълта за тях.

— Повечето отидоха в къщата на Младия Джейми — каза Иън в отговор на истинския ми въпрос. — Жена му роди преди седмица и трите момичета отидоха да ѝ помогнат. А децата на Майкъл са в Инвърнес, да вземат някои неща, които пристигнаха от Франция.

Още един поглед потрепна през стаята, този път между Иън и Джейми. Усетих как Джейми леко наклони глава и видях почти недоловимото кимане на Иън. Какво беше това, по дяволите? В тази стая протичаха толкова много невидими течения, че внезапно ми се прииска да стана и да въведа ред само за да наруша напрежението.

Явно Джейми почувства същото. Прокашля се, погледна право към Иън и пристъпи към главната точка от дневния ред с думите:

— Доведохме момчето.

Иън си пое дълбоко дъх и дългото му лице леко се скова.

— Така ли? — Тънкият слой любезност изчезна внезапно като утринна роса.

Усетих как Джейми се напрегна и се приготви да защитава племенника си с всички сили.

— Той е добро момче, Иън.

— О, тъй ли? — Този път беше Джени, тънките ѝ черни вежди се бяха смръщили. — Не знаеш как се държи у дома. Но сигурно с теб е различен, Джейми. — В гласа ѝ се усещаше силна обвинителна нотка и Джейми пак се напрегна.

— Много мило да го защитаваш, Джейми — рече Иън и кимна спокойно на зет си. — Но мисля, че ще е най-добре да изслушаме него. Той горе ли е?

Едно мускулче до устата на Джейми потрепери, но той отвърна спокойно.

— В кухнята май. Искаше да се почисти, преди да го видите. — Дясната му ръка се плъзна надолу и се притисна предупредително към крака ми. Не спомена срещата с Джанет и аз разбрах; тя беше изпратена заедно със сестрите си, за да могат Джени и Иън да се оправят с моята поява и със завръщането на блудния си син на спокойствие, но тя бе искала да зърне прочутата си леля и да помогне на брат си.

Сведох клепачи в знак, че съм разбрала. Нямаше смисъл да споменавам присъствието на момичето, положението и без това беше напечено.

По голия под на коридора се чу тропот на крака и потракването на дървения крак на Иън. Той беше отишъл до кухнята и сега се връщаше, като подкарваше Младия Иън пред себе си.

Блудният син бе толкова представителен, колкото сапунът, водата и бръсначът можеха да постигнат. Кокалестата му челюст беше зачервена от търкането, а косата по врата бе сплъстена на влажни шипчета, палтото му бе изчеткано, а ризата закопчана догоре. Нищо не можеше да се направи за опърлената половина от главата му, но другата страна бе прилежно сресана. Той нямаше шалче и крачолът на бричовете му беше разпорен, но в общи линии приличаше на човек, който очаква всеки момент да бъде разстрелян.