Диана Габалдон - Каменният кръг

— Ами да, ама Фъргъс рече, че няма да ме обесят, щото още не ми е пораснала брада — рече смутено Иън. — Само ще ме пратят в колониите.

Чу се тих съсък, когато Джейми пое вбесен дъх през зъби.

— О, тъй ли, и сигурно майка ти ще е много доволна да разбере, че са те изпратили в колониите, дори Фъргъс да е прав! — той протегна ръка. — Дай ми го, глупако.

— Откъде го взе? — попита, докато обръщаше пищова в ръката си. — Вече е зареден. Знаех си, че надуших барут. Имаш късмет, че не си си отнесъл оная работа, щом го носиш в гащите си.

Преди Младия Иън да отговори, аз го прекъснах и посочих морето.

— Виж!

Френският кораб беше само петънце, но платната му сияеха на звездната светлина. Двумачтов кеч, той се носеше бавно покрай скалите и остана далеч, притихнал като облаците зад него.

Джейми не гледаше кораба, а надолу, към мястото, където скалата се накъсваше на канари, точно над пясъка. Аз също погледнах натам и зърнах малка светлинка. Господин Уилъби с фенера.

Светлина проблесна за миг по мокрите скали и изчезна. Ръката на Младия Иън стисна моята. Зачакахме, стаили дъх. Иън стисна ръката ми, когато още един проблясък озари морската пяна.

— Какво беше това?

— Кое? — Джейми не гледаше към мен, а към кораба.

— На брега; когато проблесна светлината, ми се стори, че видях нещо полузаровено в пясъка. Приличаше на…

Дойде и третият проблясък и ответна светлина от кораба — син фенер, призрачна точица на мачтата, която се удвои от отражението си в тъмната вода.

Забравих за онова, което бях зърнала в пясъка и което приличаше на купчина дрехи, небрежно заровени там, защото се взирах развълнувана в кораба. Вече се забелязваше движение, долових тих плисък, когато нещо падна зад борда.

— Приливът идва — промърмори Джейми в ухото ми. — Бъчвите плават; приливът ще ги отнесе до брега за минути.

Това разрешаваше проблема с акостирането на кораба — нямаше нужда от такова. Но как се извършваше плащането? Тъкмо щях да попитам, когато се чу вик и долу избухна истински хаос.

Джейми хукна веднага през храстите, следван от мен и от Младия Иън. Не се виждаше добре, но се чуваше, че става нещо на пясъка. Тъмни фигури се препъваха и падаха под акомпанимента на виковете. Различих думите: „Стой, в името на краля!“ и кръвта ми се смрази.

— Акцизни! — Младия Иън също беше схванал ситуацията.

Джейми каза нещо на келтски, после отметна глава назад и се разкрещя, гласът му се понесе към брега долу.

— Ейрих илеан! — ревеше той. — Суас ам беарах ис тейх!

После се обърна към нас.

— Бягайте!

Шумът внезапно се засили, когато към виковете се присъедини и тропот на падащи скали. Внезапно една тъмна фигура се стрелна от храстите до краката ми и хукна презглава в мрака. Последва я друга.

Пронизителен писък дойде от мрака долу, достатъчно висок, за да го чуя през другия шум.

— Това е Уилъби! — възкликна Младия Иън. — Хванали са го!

И пренебрегвайки заповедта на Джейми, ние хукнахме напред, за да погледнем през храстите. Фенерът беше паднал на земята, капакът се беше отворил и от него струеше светлина към брега, където бяха плитките окопи, в които се бяха заровили акцизните. Тъмни фигури се олюляваха, биеха се и крещяха сред мокрите купчини водорасли. Смътното сияние около фенера беше достатъчно, за да видя две вкопчени фигури — малката риташе бясно, докато я изправяха на крака.

— Ще го доведа! — Младия Иън се втурна напред, но беше издърпан рязко от Джейми за яката.

— Прави каквото ти казах и отведи жена ми на сигурно място!

Задъхан, Младия Иън се обърна към мен, но аз не помръдвах и забих крака в пръстта.

Джейми ни заряза, обърна се и хукна по склона, като спря на няколко ярда надолу. Виждах ясно силуета му, когато падна на коляно и зареди пищова, опря го на ръката си, за да се прицели.

Изстрелът прозвуча като немощно изщракване сред какофонията. Резултатът обаче беше зрелищен. Фенерът експлодира в дъжд от горящо масло, потопи плажа в мрак и заглуши виковете.

Тишината беше нарушена след секунди от вой на болка и възмущение. Очите ми, за миг заслепени от блясъка на фенера, бързо се адаптираха и видях още едно сияние — светлината на няколко малки пламъка, които като че ли подскачаха нагоре-надолу. Когато очите ми съвсем свикнаха с мрака, видях, че пламъците се издигат от ръкава на някакъв мъж, който танцуваше по пясъка, ревеше и удряше огъня по опръсканата си с масло куртка.

Храстите се разклатиха силно, когато Джейми скочи от склона и се изгуби долу.