Диана Габалдон - Каменният кръг

— Какво? — Лицето на Иън стана съвсем лилаво. Погледнах притеснено към Джейми, който като че ли намираше нещо забавно в ситуацията.

— Ти си… ъъъ… проклет двуличник! — заяви Младия Иън с победоносна усмивка, после спря, сякаш се опита да измисли още някое определение. Устата му се отвори, но не излезе нищо, освен тихо оригване.

— Момчето се напи — казах на Джейми.

Той взе гарафата с портъра, огледа нивото на течността и я остави.

— Права си. Трябваше да забележа по-рано, но е трудно да се каже, като е такъв опърлен.

Големият Иън обаче не беше пиян, но изражението му много приличаше на това на сина му, обагрено в червено, с изскочили очи и изпъкнали жили на врата.

— Какво говориш, проклет да съм? — извика той. Тръгна заплашително към Младия Иън, който неволно отстъпи назад и внезапно седна, когато прасците му се удариха в ръба на дивана.

— Нея — рече той стреснато. Посочи ме, за по-ясно. — Нея! Ти мамиш мама с тази мръсна курва, ето какво говоря!

Иън зашлеви сина си над ухото и го просна на дивана.

— Ах ти мизернико! — извика той, скандализиран. — Хубави ги приказваш за леля си Клеър, да не говорим за мен и за майка си!

— Леля? — Младия Иън ме зяпна от възглавниците, изглеждаше като пиленце, което чака храна, и аз не се сдържах и избухнах в смях.

— Ти си тръгна, преди да успея да ти се представя тази сутрин — казах.

— Но ти си мъртва — рече той смаяно.

— Не още — уверих го. — Освен ако не хвана пневмония от тази мокра рокля.

Очите му станаха съвършено кръгли, докато се взираше в мен. Сега в тях като че ли проблесна и въодушевление.

— Някои от стариците в Лалиброх казват, че си лечителка — бяла дама, или може би фея. Когато чичо се прибрал от Калоден без теб, те решили, че сигурно си се върнала при феите, откъдето си дошла. Вярно ли е? Наистина ли живееш в сумрака?

Погледнах към Джейми, който извъртя очи към тавана.

— Не — отвърнах. — Аз… аз…

— Тя избяга във Франция след Калоден — намеси се внезапно Иън много категорично. — Решила е, че чичо ти е загинал в битката, затова отишла при близки във Франция. Тя беше голяма приятелка на принц Теарлах , не можеше да се върне в Шотландия след войната, защото щеше да е в голяма опасност. Но после чула за чичо ти и още щом узнала, че съпругът ѝ не е мъртъв, се качила на кораб и дошла да го намери.

Устата на Младия Иън висеше леко отворена. Моята също.

— Ами да — казах, като я затворих. — Точно така беше.

Момчето обърна големите си искрящи очи към чичо си.

— Значи си се върнала при него? — каза щастливо. — Боже, колко романтично!

Напрежението си отиде. Иън се поколеба, но очите му омекнаха, щом погледна от Джейми към мен.

— Да — рече и се усмихна неохотно. — Май че е така.

— Не очаквах да го направи, преди да минат поне още две-три години — каза Джейми, като държеше главата на племенника си, а той повръщаше в плювалника, който държах.

— Да, той все бърза — отвърна примирено Иън. — Научи се да ходи, преди да може да стои, и винаги се катурваше в огъня, в казана с вода или в кочината, или в краварника. — Потупа кльощавия тресящ се врат. — Давай, момче, изкарай го.

След малко момчето бе свито на изтощена купчинка на дивана, за да се възстанови от ефектите на дима, емоциите и твърде много портър под строгия надзор на чичо си и баща си.

— Къде е проклетият чай, който поръчах? — Джейми посегна нетърпеливо към звънеца, но аз го спрях. Явно домакинството в бардака все още не бе въведено в ред след вълнуващата сутрин.

— Недей. Ще ида да донеса — казах аз. Взех плювалника и го отнесох с мен, протегнала ръка пред себе си, и чух как Иън казва вразумяващо: — Виж какво, глупако…

Открих кухнята без трудности и взех необходимите провизии. Надявах се Джейми и Иън да оставят на момчето пет минути отдих, не само заради него, но и за да не пропусна нищо от историята му.

Явно бях пропуснала нещо ; защото, когато се върнах в дневната, отново се усещаше напрежение, а Младия Иън погледна нагоре и бързо извърна очи. Джейми беше непроницаем, както обикновено, но големия Иън изглеждаше изчервен почти колкото сина си. Тръгна да вземе подноса от мен, като мърмореше благодарности, но не ме погледна.

Вдигнах вежда към Джейми, който ми се усмихна леко и сви рамене. Аз също свих рамене и взех една купа от подноса.

— Хляб и мляко — казах и я подадох на Младия Иън, който веднага доби по-щастлив вид.

— Горещ чай — добавих и подадох каната на баща му.