Диана Габалдон - Каменният кръг

— Пресата ми! — С вик на ужас, Джейми се втурна към стъпалата и изрита вратата. Тя избълва облак дим, който го погълна като гладен звяр. Зърнах го за миг как залита от сблъсъка с дима, после падна на колене и пропълзя в сградата.

Вдъхновени от примера му, неколцина мъже от тълпата хукнаха към стълбите на печатницата и по същия начин пропълзяха в изпълнената ѝ с дим вътрешност. Жегата беше така силна, че усещах как полите се развяват към краката ми от полъха ѝ, и се запитах как ще издържат мъжете вътре.

Нов крясък от тълпата зад мен обяви появата на Градската стража, въоръжена с ведра. Очевидно свикнали с подобна задача, мъжете хвърлиха виненочервените си униформени куртки и започнаха веднага да атакуват огъня, като разбиха прозорците и яростно започнаха да хвърлят вътре вода. Междувременно тълпата се увеличи и шумът ѝ се смесваше с постоянния тропот на крака по многото стълбища по улицата, докато семействата по горните етажи на околните сгради бързо подкарваха орди развълнувани деца надолу.

Не мислех, че усилията на бригадата с ведрата, макар и яростни, ще окажат голям ефект върху вече добре разбушувал се пожар. Крачех напред-назад по паважа и се опитвах да видя нещо вътре, когато водачът на онези с ведрата нададе стреснат вик и отскочи назад точно навреме, за да не бъде коронован с табла оловни букви, която профуча през един счупен прозорец и падна на паветата с трясък, разпръсквайки букви във всички посоки.

Две-три бездомни деца се провряха през тълпата и грабнаха буквите, но бяха задържани и изтеглени от възмутени съседи. Една дебела дама със забрадка и престилка се втурна напред, с риск за живота и крайниците си, и пое контрола над оловния шрифт, като го извлече на тротоара, където клекна опекунски над него като кокошка в полог.

Преди съратниците ѝ да съберат изпадалите букви обаче, те бяха изтласкани назад от порой предмети, които летяха през двата прозореца: още табли с букви, валци, тампони за мастило, бутилки с мастило, които се строшиха на паважа и оставиха огромни петна, които потекоха към локвите, направени от огнеборците.

Окуражен от течението от отворената врата и прозорците, гласът на огъня нарасна от шепот в самодоволен пращящ рев. И тъй като вече не можеха да изливат вода през прозорците заради летящите през тях предмети, водачът на Градската стража извика на хората си и като притисна мокра кърпа към лицето си, се приведе и изтича в сградата, последван от половин дузина стражи.

Редиците бързо се прегрупираха, пълни ведра се предаваха от ръка на ръка зад ъгъла от най-близката и нагоре по склона. Развълнувани младежи грабваха търкалящите се надолу ведра и хукваха да ги напълнят отново. Единбург беше каменен град, но при толкова натъпкани една до друга сгради, които имаха много огнища и комини, пожарите вероятно не бяха рядко явление.

Очевидно, защото нова суматоха зад мен извести закъснялата поява на пожарната команда. Вълните от хора се разделиха като Червено море, за да пропуснат колата, теглена от двама мъже, а не от коне, които не можеха да влязат в тесните улички.

Машината беше истинско чудо от бронз, който сияеше като жарава от отраженията на пламъците. Горещината стана по-силна; усещах как дробовете ми пресъхват, с трудност си поемах дъх и бях ужасена за Джейми. Докога щеше да издържи да диша в тази адска димна мъгла и жега, да не говорим за опасността от самите пламъци?

— Господи, Марийо и Йосифе! — Иън, който си пробиваше път през тълпата въпреки дървения си крак, се появи внезапно до мен. Хвана ме за ръка, за да запази равновесие, когато поредният дъжд от предмети накара хората наоколо да отстъпят.

— Къде е Джейми? — извика в ухото ми.

— Там! — изревах и посочих.

Настана нова суматоха около вратата на печатницата, викове се надигнаха дори над рева на огъня. Няколко чифта крака се появиха и започнаха да крачат напред-назад под димната завеса, която вратата бълваше. Появиха се шестима мъже, Джейми сред тях, които залитаха под тежестта на огромна машина — безценната печатарска преса. Оставиха я под стъпалото и я бутнаха към тълпата, а после се върнаха в печатницата.

Твърде късно беше за още спасителни маневри; отвътре се чу трясък и нов порив на жега изпрати тълпата назад. Внезапно прозорците на горния етаж се озариха от танцуващите вътре пламъци. Малка колона мъже се заизнизва от сградата. Те кашляха и се давеха, някои пълзяха, почернели от саждите и подгизнали от пот. Пожарникарите помпаха диво, но гъстата струя вода от маркуча им не правеше никакво впечатление на огъня.