Диана Габалдон - Каменният кръг

Той отскочи назад, стреснат от това внезапно разсъбличане. Примигна и се втренчи в мен.

Стоях пред него само по обувки и набрани розови копринени чорапи. Изпитах силен порив да дръпна роклята обратно, но устоях. Изпънах гръб, вирнах брадичка и зачаках.

Той не каза и дума. Очите му сияеха на светлината на свещта, когато вдигна леко глава, но пак направи онзи номер и скри мислите си зад неразгадаема маска.

— Няма ли да кажеш нещо, по дяволите? — попитах накрая, гласът ми потрепери съвсем леко.

Той отвори уста, но не излязоха думи. Поклати бавно глава.

— Господи — прошепна накрая. — Клеър… ти си най-красивата жена, която съм виждал.

— Явно — казах аз убедено — зрението ти отслабва. Сигурно е глаукома; твърде млад си за перде.

Той се засмя малко треперливо и после видях, че наистина е заслепен — очите му блестяха от влага, когато се усмихна. Примигна и протегна ръка.

— Аз — каза той, също толкова убедено — имам орлов поглед, както винаги. Ела при мен.

Поех ръката му малко неохотно и излязох от жалкото убежище на роклята в краката ми. Той ме дръпна леко да застана между коленете му, когато седна на леглото. После ме целуна нежно, по двете гърди, и сложи глава между тях, топлият му дъх галеше кожата ми.

— Гърдите ти са като слонова кост — каза тихо, изрече го напевно, като планинец, както винаги когато бе развълнуван. Ръката му се вдигна и обхвана едната гърда, пръстите му тъмнееха на бледата ми кожа.

— Само да ги видя, такива пълни и кръгли… Господи, мога вечно да лежа на тях. Но да те докосна, сасенак… кожата ти като бяло кадифе и сладките издължени линии на тялото ти… — Той замълча и аз усетих как мускулите на шията му се движат, когато преглътна, ръката му се спусна към кръста и хълбока ми, по извивката на задника и бедрото.

— Боже мой — каза все така тихо. — Не мога да те погледна, сасенак, без да те докосна и пожелая. — Той вдигна глава и ме целуна над сърцето, после спусна ръка по леката извивка на корема ми и леко проследи малките белези от раждането на Бриана.

— Ти… нали нямаш нищо против? — попитах колебливо, като прокарах пръсти по корема си.

Той ми се усмихна с нещо като полуразкаяно изражение.

Поколеба се за миг и вдигна ризата си.

— А ти?

Белегът тръгваше от средата на бедрото почти до слабините му, дълга двайсетина сантиметра криволичеща белезникава тъкан. Не можах да потисна ахването си и коленичих до него.

Опрях буза на тялото му, хванах се здраво за крака му, сякаш да го задържа сега… защото тогава не бях успяла. Усещах бавното дълбоко пулсиране на кръвта по феморалната артерия под пръстите си — само на инч от грозния криволичещ белег.

— Не те плаши, нали, сасенак? — попита той и сложи ръка на косата ми. Вдигнах глава и го погледнах.

— Разбира се, че не!

— Добре. — Посегна да докосне корема ми, като ме гледаше в очите. — И ти имаш белези от твоите битки, сасенак — каза тихо, — и аз не се плаша от тях.

Той ме вдигна на леглото до него и се наведе да ме целуне. Изритах обувките си и свих крака, усещах топлината му през ризата. Понечих да разкопчая горното копче.

— Искам да те видя.

— Е, не е много за гледане, сасенак — каза той с несигурен смях. — Но каквото и да е — твое е, ако го искаш.

Съблече ризата през главата си и я хвърли на пода, после се опря на ръце назад, излагайки тялото си на показ.

Не знам какво бях очаквала. Всъщност гледката на голото му тяло ме остави без дъх. Той още беше висок, разбира се, и красиво сложен, дългите кости, гладките мускули — елегантни и силни. Сияеше на светлината от свещта, сякаш тя се излъчваше от него самия.

Беше се променил, разбира се, но едва доловимо; сякаш просто го бяха пъхнали във фурната и допекли малко. Мускулите и кожата се бяха изопнали леко и изглеждаше по-жилав; никога не е бил отпуснат, но вече не бе останало нищо момчешко.

Кожата му бе потъмняла до бледозлатисто, бронзова по лицето и шията, но изсветляваше по тялото до чисто бяло, осеяно със сини вени по вдлъбнатините на бедрата. Космите между тях изпъкваха червеникавокестеняви и бе очевидно, че не ме е лъгал; наистина ме искаше, много.

Срещнах очите му и устата му потрепна леко.

— Навремето ти казах, че ще бъда честен с теб, сасенак.

Засмях се и усетих сълзи в очите си, заля ме прилив на объркани чувства.

— Аз също. — Посегнах към него колебливо и той хвана ръката ми. Силата и топлината ѝ бяха стряскащи и аз потрепнах леко. После стиснах по-здраво и той се изправи пред мен.