Луис Ламур - Укротяване на степта

Отвъд планината имаше пустиня, в чието начало напуснахме кервана. Мери Тейтъм ме погледна.

— Отиваме към Калифорния, Рей. Ако искаш да продължиш с нас, си добре дошъл.

— Друг път, мадам. Ще яздя на юг с Полард.

Тя погледна към Логан, възседнал черния си жребец.

— Грижи се за него, Логан. Той можеше да бъде и мой син.

— Самата ти си още дете, Мери. Твърде млада, за да имаш дете. Може би, когато той се върне, аз ще бъда с него.

— Ела, Логан. Вие двамата сте желани мои гости.

Те вече се стягаха за Солт Лейк.

— Тя не можа да се омъжи за татко. Бих желал да можеше да се омъжи за теб, Логан.

Полард ме погледна, но дори сега не се усмихна. Само очите му гледаха топло.

— Рей, много е хубаво това, което каза.

Поехме на юг. Той ми показа известната на всички трапери Браунова Дупка. Достигнахме Санта Фе. Но това не беше само яздене — въобще не беше лесно. Всеки ден Логан продължаваше и продължаваше да ме обучава да правя какво ли не с оръжието си. Аз някак си започнах да го чувствам. Вече правех всичко така, както трябваше.

Живеехме под открито небе. Логан Полард ме научи да залагам капани за дребен дивеч, показа ми някой тънкости на риболова. Показа ми как да правя съдове от брезова кора, в които бих могъл да получа вряща вода, ако пламъкът се поддържа под нивото на водата в съда. Научи ме как се палят огньове, как се използва пепелта при правенето на бисквити.

Някой път се разделяхме и яздихме сами цял ден и тогава аз трябваше да си осигурявам сам храна. Често ми беше трудно да се ориентирам, когато загубвах следите.

Когато той трябваше да избърза пред мен, аз оставах да тренирам с оръжието. Справях се отлично. Полард често ми напомняше, че трябва да „уважавам“ своето оръжие.

— Оръжията са направени, за да убиват и ти можеш да убиеш себе си или някой, когото обичаш, толкова лесно, колкото и враг. Всяко оръжие, което не си изпразнил лично, може да бъде използвано като заредено оръжие.

Санта Фе ми се стори голям град, най-големият, откакто керванът напусна Мисури. С изключение на Сейнт Луис, Санта Фе беше най-големият град, който някога бях виждал.

Хванах се да работя като пъдарин — пазех кравите да не ходят към каньона. Това беше мързелива и лесна работа. Плащаха ми по десет долара на месец. След два месеца Логан Полард дойде да ме види.

— Имаш нужда от ботуши, от нова риза.

Той ми купи всичко необходимо и ме заведе на прекрасен мексикански обяд — пиле с ориз. Посъветва ме да нося оръжие, запасано в панталоните ми.

Един ден, докато пасях добитъка, Логан ми донесе книга.

— Прочети я. Прочети я пет пъти. Всеки път ще ти харесва повече. Тук има истории за велики мъже и повечето уестмани са я чели.

— Кой е авторът?

— Плътарк. Можеш да я четеш, както си на коня.

Дните бяха слънчеви и приятни. Четях, седнал на коня и от време на време се разхождах да оглеждам добитъка. Един ден се появиха двама мексиканци с подли лица. Не ми хареса начина, по който гледаха добитъка.

Единият мексиканец се отправи към животните. Не знам как Олд Блу не беше усетил опасността. Препуснах натам. Те все още не ни виждаха. Когато вече бяхме съвсем близо до тях, те сякаш малко се сепнаха, но в следващия миг бяха отново хладнокръвни, дори се засмяха… Избутваха животните към поточето, надалеч от мен.

— Оставете тези крави, махайте се!

Те не ми обръщаха внимание. Усещах страх. Моята работа беше да пазя тези крави и, ако им се случеше нещо, аз щях да бъда отговорен. Втурнах се към тях.

Единият мексиканец — едър и с белег на лицето си, ме изпсува на испански и с вдигнат камшик, препусна към мен. Аз изтървах юздите на Олд Блу. Миг след това камшикът изплющя по лицето ми. Изгубих контрол и върху моята Шоук & Макланахан.

Той ме гледаше втренчено, докато се гърчех от болка. Но аз все още имах оръжие.

Той започна да ми говори на испански и малко се приближи. В този момент дойде и спътникът му, да види какво става. Когато видя, че съм въоръжен, той спря и доби много сериозен вид. После се обърна, сякаш си тръгваше. Но внезапно се завъртя, с въже в ръка и оръжието ми беше избито. Тогава той дойде при мен и ме удари силно с въжето през лицето, после по гърба. Бях съборен от коня.

Той плю в лицето ми, изхили се и те тръгнаха с кравите и Олд Блу. Аз лежах, проснат на земята, и нямах сили дори да се помръдна.

Когато успях да стана, бях ужасно скован. Кървях. Отидох до моята Шоук & Макланахан…

Десет мили ме деляха от града. Извървях ги. Попитах за Полард. Когато го намерих, той играеше карти.