Луис Ламур: Укротяване на степта

Нямаше почти нищо, но намерих снимката на мама. Като по чудо тя не беше изгоряла — намерих я в Библията, чиито листа бяха обгорели в краищата. Сложих снимката в джоба си и тръгнах към Олд Блу.

Воловете сигурно вече ядяха сочна трева някъде… Може би при най-близката река — изворите.

Не знам дали бях още хлапе, но тези индианци бяха убили татко и плячкосали животните ни. Аз поисках да убия индианец.

Поне още един.

Нощта ухаеше приятно. Небето беше покрито със звезди. Усещах мекия вятър, поклащащ тревата. Благодарение на този вятър аз долових пушек от горящи дървета. Имаше и мирис на месо.

Олд Блу изглежда подразбираше какво възнамерявах да правя. Той вървеше безшумно по тревата. След като беше надушил пушека и усетил безпокойството ми, той със сигурност вече знаеше за индианците в близост до нас.

След известно време аз слязох от коня, вързах го и запълзях напред.

Те бяха запалили почти незабележим огън. Виждаха се конете им, завързани настрани. Индианците бяха заспали, не очакващи нищо. Видях четири вола. Следователно бяха изядени най-много два.

Белите биха яли един вол цяла седмица. Индианците се натъпкваха с храна, когато има, а друг път гладуваха.

Първо допълзях до техните понита. Станах и тръгнах съвсем спокойно между тях. Може би поради това, а може би за това, че бях само едно момче, те не се изплашиха, докато не сложих ръка на въжетата. Тогава едно от понитата издаде силен звук.

Веднага срязах въжетата с джобното си ножче. Изкрещях и две от понитата направиха точно това, което исках — втурнаха се в индианския лагер. Стрелях по засуетилите се.

Стрелях три пъти толкова бързо, колкото можех да натискам спусъка. Сграбчих ръчната си карабина Шоук & Макланахан — калибър 0,36 и стрелях още три пъти.

Двама индианци бяха повалени, единият от които с рана в корема. Друг индианец се клатушкаше с куршум в крака. Това беше достатъчно. Обърнах се и се махнах от там светкавично. След като се поотдалечих, потърсих Олд Блу.

Метнах се на седлото и тръгнах. Цяла нощ яздих на запад, следвайки следите на кервана. На зазоряване намерих пещера, където аз и Олд Блу починахме малко.

Слънцето ме разбуди, като грееше право в лицето ми. Отново продължихме на запад. Следващият ден аз убих едно биче. Тук-там намирах по някой див лук. Ядох месото без сол.

Карах я така около седмица. Пътувах предимно нощем, както ме беше научил татко. Защото се знаеше, че индианците не обичат да се придвижват през нощта и не обичат нощните битки. Два пъти видях индианци, но те не ме видяха и нямаше инциденти.

Два пъти видях изгорели каруци, но те бяха горели преди много време, не скоро.

Яздих на запад. Виждах равнините около мен и високите планини, издигащи се отпред. Виждах бизони и много антилопи. Но аз се препитавах със своите запаси и не се налагаше да стрелям. Старите крави и бизони бяха много войнствени, но аз щях да убия някоя с пистолет отблизо.

Имаше месо и винаги се намираше лук. Веднъж си налових риба и я изпържих в биволска мазнина.

Имаше боброви следи и все повече и повече дървета. Земята започна да става по-груба. Оставаха ми цели две седмици, преди да настигна кервана, въпреки че се движех по-бързо от тях. Все пак трябваше да отделям време за търсене на храна. Освен това те бяха на два дена пред мен първоначално. Пък и трябваше да внимавам, защото не исках да се окажа скалпиран.

Най-накрая видях кервана в Саут Пас. Каруците се нижеха — бели и многобройни. Като видях мъжете, буца от яд заседна в гърлото ми. Помислих си за татко и неговата каруца. Той можеше да бъде тук сега, ако те бяха спрели да ни изчакат. Мразех ги всичките, но най-много Големият Джак Макгери.

Първо видях Багли. Лицето му пребледня, като ме видя.

— Рей, къде е баща ти?

Няколко ездача тръгнаха към мен. Зададе се и Големият Джак Макгери — от началото на кервана. Обърнах се към тях с навлажнени от сълзи очи.

— Мъртъв е. Той е мъртъв и вие всички го убихте. Трябваше да ни изчакате.

Багли беше ядосан.

— Да изчакаме, а? Да рискуваме да ни се случи нещо?! За какво говориш, бе хлапе?

— Макгери каза, че ще ни изчакате при изворите. Той обеща на татко. Ние се придвижихме бързо до изворите, но вас ви нямаше.

Един мършавичък човек се обърна към мен.

— Момче, ти сигурен ли си, че Големият Джак Макгери е обещал това?

— Сигурен съм, по дяволите!

Големият Джак се приближи.

— Тук! Какво е т’ва? Вие… Оу, това си ти.