Луис Ламур - Укротяване на степта

Големият Джак Макгери застина с вдигнатия си камшик и изглеждаше като глупак.

Отново се беше намесил мършавият човек — той държеше карабина в ръцете си и въобще не се шегуваше.

— Макгери, ако нещо се случи на т’ва момче докато аз съм с този керван, дори то да прилича на случаен инцидент, ще те убия.

Големият Джак Макгери свали камшика и препусна към началото на кервана. Само че той вече не беше на този пост — бяха гласували за неговата смяна.

Мършавият мъж се приближи до мен и ме погледна замислено.

— Момче, доста си млад, за да привикваш постоянно да си с оръжие, но по-добре дръж карабината си под ръка винаги.

— Добре, сър.

Той ме погледна проучващо.

— Казвам се Логан Полард. Кажи ми какво точно се случи. Когато беше убит баща ти.

За първи път разказах цялата история. Той ме разпитваше много остро. Накрая побарабани с пръсти по лулата си и продума:

— От теб ще стане… Със сигурност. Но запомни — използвай оръжието си само, когато това е необходимо.

На следващата сутрин, когато керванът тръгна, Логан дойде при мен. Даде ми знак да яздя след него. Отдалечавахме се в неизвестна посока.

Бяхме се изкачили на хълма, когато той каза.

— Ще уловим една-две антилопи и ще започнем твоето обучение.

— Но аз мога да чета, ходил съм на училище!

Той ме погледна със замислените си очи и ми се стори, че по тясното му кафяво лице почти не се появяваха усмивки.

— Не става въпрос за такова обучение. А за такова, от което ти имаш нужда. Аз ще те науча да разчиташ следи, да разбираш от кое племе е един индианец по неговите мокасини, да намираш дивеч. Също и как да използваш това оръжие. Искам да те науча на неща, които е необходимо да знаеш. Така че, поне за сега, не си мисли за вариант да продължиш сам.

Логан ми показа растение, около четири фута високо. Беше бодливо и имаше бели цветове с виолетов оттенък.

— Индиански бодил. Корените му могат да поддържат човек, ако няма какво да яде. Недей да го забравяш.

Продължихме да яздим и да обсъждаме други важни неща. Надвечер убихме две антилопи.

— В къщи ние имаме повече от две хиляди книги. Прочел съм повечето от тях. Но тази е любимата ми книга. Винаги се появява нещо ново по страниците й. И знай, не презирай индианците. Те живеят тук от много време. Живели са добре. Учи се от тях.

Вторият ден беше различен. Сутринта дойде и тръгнахме. Яздихме бързо и през това време Логан ми обясняваше важни неща — никога не говореше празни приказки.

— Когато дебнеш лос, помни, че можеш да го доближаваш, докато пасе и е с наведена глава. Точно преди да повдигне глава, трябва да спреш да се движиш — или остани неподвижен, или леко се наведи, докато отново започне да пасе.

— Индианците се опушват с пелин, за да изчезне мириса на човешко тяло, когато ходят на лов. Може и с мента или други ароматни растения.

Бяхме няколко мили пред кервана. Озовахме се в горичка с трепетлики. Кога бях виждал някъде да расте трепетлика? Виждал съм само единични растения, но те сякаш бяха не разлистили се и ми приличаха на стъбла и нищо друго.

Логан слезе от коня си. Аз го последвах. Той се отдалечи на около петдесет фута от трепетликата.

— Вземи си оръжието и го дръж ниско.

Той се обърна към стройната млада трепетлика и извади собственото си оръжие.

— Сега вдигни оръжието до нивото на стъблото на трепетликата. Продължи да го повдигаш, докато стигне рамото ти.

След като направих това няколко пъти, Логан ме накара да зареждам и изпразвам карабината. Работехме повече от час. Вдигах и вдигах това тежко оръжие и се взирах в цевта… След това вдигах карабината почти от земята до нивото на очите ми, и винаги, взирайки се в цевта и близо до стъблото на трепетликата. Не бях правил това и няколко минути, когато Логан ме накара да щраквам при достигане на положение за стрелба.

— Всеки ден ще се упражняваш така. Всеки ден ще идваме тук.

— Ще ме научиш ли да стрелям светкавично?

Това беше нещо, което много исках да науча. Бях чувал за Джак Слейд и други мъже, много добри в тази област.

— Не все още. Първо се научи да използваш оръжието. Останалото не е нищо друго, а поразяване на целта, която си избрал. Научи се да правиш първо точно прицелване и при следващите изстрели няма да се прицелваш отново.

Логан ме учеше, докато стрелям, да гледам не оръжието, а това, в което се целех, да окачвам кобура така, че ръката естествено да достига спусъка.

— Човек не използва своето оръжие, ако не му се налага. Не си търси белята. Някой път, ако изчакаш, ще получиш по-добра позиция в следващ момент. Оръжието е инструмент, който трябва да е до теб, когато имаш нужда от него — само тогава.