Луис Ламур - Укротяване на степта

Логан беше прав и аз го чувствах. Не бях глупав хлапак, въобразил си, че оръжието може да ме направи голям мъж. Точно в този момент въобще не можех да си представя да убия човек някога.

На сутринта, докато оправях седлото на Олд Блу, в двора влезе ездач, възседнал огромен жребец. Човекът беше мустакат и с дълга, чорлава коса. Шапката му беше малка и го правеше смешен. Но значката, която носеше на гърдите си въобще не беше смешна. Имаше и револвер.

Логан и Мери излязоха на вратата. Мери беше пребледняла от уплаха, но Логан изглеждаше спокоен, както винаги.

Човекът на коня беше с мръсна риза. Носеше тиранти. Дъвчейки тютюн, той се представи.

— Казвам се Балчър. Със сигурност мразя да ме убиват вместо някой друг.

Логан направи крачка напред.

— Какво искате, господин Балчър?

Балчър го погледна замислено.

— Какво искам?! За някой тихичък човек не бих си помислил, че може да се е забъркал в свада, но вие сте един от стрелците.

Логан стоеше тихо. Балчър извъртя голямата си глава към мен.

— Колко годишен си бе, момче?

— Карам шестнадесетата.

— Млад си, но като гледам как си хванал оръжието си… Ти ли уби тоя човек вчера?

— Да, сър.

Балчър ме огледа внимателно.

— Ти го познаваш отпреди?

Логан се намеси и спокойно разказа какво се беше случило при престрелката, без да пропуска нищо. Той изясни, че Макгери ме беше предизвикал и, че Джак бе започнал, не аз.

Балчър гледаше ту Логан, ту мен с дебнещи очи. Той се обърна от седлото си.

— Аз мисля, че в тази ситуация бих действал по същия начин. Не те обвинявам, синко. Разбирам и въобще не те обвинявам. Но ти трябва да се махнеш.

Мери се обърна към шерифа развълнувана.

— Да си тръгне? Невъзможно. Аз го чувствам като собствен брат. Това е неговият дом.

Аз трепнах и усетих сълзи в очите си. Осъзнах, че за мен няма по-скъп човек от Мери. Балчър каза със съжаление:

— Страхувам се, че трябва. Надявам се, че няма да се наложи да употребявам оръжието си. Сигурен съм, че не бих стрелял по някой от вас, дори той да иска да ме убие. Но моята служба ме задължава да пазя реда и да изселвам всеки нарушител. Не ме разбирай погрешно, момче. Нямам нищо против теб, но на хората е ясно, че си отличен стрелец. Явно е, че сред тукашните хаймани няма стрелец от твоята класа. Мисля, че е по-добре да си тръгнеш.

Слънцето огряваше напуканата земя. Беше приятно на двора. От къщата се дочуваше капеща вода и се носеше аромат на кафе. Тук се чувствах като в свой дом — единствения дом, който съм имал от доста време насам. И сега трябваше да го напусна…

Логан се обърна към шерифа със суров глас.

— А ако той не се подчини?

Балчър вдигна рамене.

— Е да, аз не мога да го застрелям — говори се, че няма по-добър стрелец от Рей Тайлър; скоростта му на зареждане на оръжие изпреварва дори и погледа на противника; никой не го е виждал да не улучва. Мисля, че дори и ако патронът му не го беше пронизал, Макгери щеше да остане шокиран от внезапната среща, шокиран и вцепенен.

Балчър се обърна на седлото си.

— Вижте, господин Полард, аз съм длъжен да пазя реда. Т’ва е работата ми. Мисля, че съм доста мързелив, за да бъда фермер. От четири години насам се справям отлично със своята работа. Аз се надявам, че той ще си отиде доброволно. Ако не го стори, ще бъда принуден да се върна с осем-десет мъже и да го изгоня насила. Но тогава ще трябва да наруша спокойствието на моите хора, а мисля, че вие не бихте искали това.

— Аз разбирам, господин Балчър. Разбирам и ще си отида.

Мери се възпротиви.

— Рей!

— Трябва, Мери, виждаш, че трябва да вървя. Всичко е наред. Мисля, че имам нужда отново да съм сред природата, пък и на Олд Блу не му харесва този заседнал живот.

На следващия ден поех към Съпрайс Вали през планината. Мислех отначало да половувам и тогава да се хвана за някаква работа, преди да поема пак на юг. Имах в себе си двадесет и шест долара и все още пазех четиридесетте долара на баща ми.

Най-тежко ми беше сбогуването с Мери. Тя се вкопчи в мен и ме целуна. Сякаш за пръв път някой ме целуваше, откакто бях бебе. Целувката й беше толкова нежна, че ме топлеше през целия път.

Логан ме изпрати донякъде. Стисна ми ръката.

— Идвай да ни виждаш. Това е твоят дом… завинаги.

По пътя застигнах шерифа. Беше се поизкривил на гърба на жребеца си. Като ме видя, той се засмя.

— Рей, желая ти успех. Не се престаравай с оръжието. Ти си добро и разумно момче. Не стреляй, освен ако нямаш причина за това.