Луи Ламур - Стрелците от гористите равнини

Той бързо пристъпи до вратати и яотвори със замах. Шокът бе отминал, но бе оставил след себе си нещо, което до този момент не беше изпитвал — едно дълбоко, изгарящо чувство да мачка, да троши, да убива…

— Ти ли ме търсиш?

Гласът му беше леденостуден, но тялото му трепереше неудържимо. Пред него стоеше ненавистният му човек, когото искаше да смачка, да го размаже.

Клей Бел никога не бе изпитвал желание да убива друг човек. Никога не бе и започвал първи бой. Макар че трябваше да признае пред себе си, че след като веднъж вече битката бе започнала, той обичаше да воюва.

А сега за пръв път го връхлятаха мислите, че именно човекът срещу него бе заповядал атаката, убила в последствие Бърт Гари, че той беше наел убийци да го застрелят; и тогава той откри в себе си неостовото желание да се сбие. Джад Девит беше човек, който разчираше единствено от сила. Клей бе свалил револверите си с една едничка мисъл — да се срещне с Девит на негова собствена почва, на негови условия.

Уот Уилямс бе го предупредил какъв майстор на юмруците беше Девит. Добре…

Джад девит се издправи пред него.

Клей усети някаква странна изненада. Мъжът беше с измачкани дрехи, почти мръсен. Но беше едър мъж, в този момент, изправен срещу него, Девмит не показваше никакъв страх.

Беше едър, по-висок и по-тежък от Клей, а изражението в очите му беше убийствено. Понечи да проговори, и изведнъж с непоносим рев на бяс се втурна през отворената врата.

Клей пристъпи бързо напред да отговори на атаката му, но тялото на Джад се блъсна в него още преди да вдигне ръце, събаряйки го на земята. Девит полетя с него, и двамата се претърколиха по земята, изправяйки се на крака. Девит беше бърз — изненадващо бърз. Приземи се на двата крака и замахна. Ударът се стовари върху лицето на Бел и го изведе от равновесие, но отй мигновено влезе в клинч, подсече Девит и го изпрати на земята.

Клей направи крачка назад и]Девит се изправи със скок. След миг токът на Бел се закачеи в някакъв камък, и той залитна назад, подпомогнат от коварен удар в лицето. Двамата мъже скочиха на крака и закръжиха един около друг, разменяйки си удари и с двете си ръце. Девит беше обзет от студен бяс. Този мъйж го беше унижил и победил, но сега вече бе паднал в ръцете на Джад. И той щеше да го смачка.

Той разлюля Бел с един прав, и после се хвърли с глава напред. Клей се прикри с лакът, и после заби един десен прав и след него ляво кроше в тялото но Джад. Клей финтира, после разърси челюстта на Девит със страхотен ъперкът.

Девит се хвърли напред, пръститеу му докопаха ризата на Бел, и я разпраха на гърдите. Той сграбчи]Клей и след един коварен удар двамата полтяха на земята. Търкаляха се и си нанасяха немилостиви удари, докато накрая се отскубнаха един от друг и скочиха на крака.

Девит нанесе десен прав, а Клей му отговори с ляв право в устата му, и устните на Девит разцъфнаха в кървава каша. Клей мигновено му стовари още един прав в челюстта. Девит го пое в движение и замахна на свой ред със сдвоения си юмрук.

Студеният бяс на Девит постепепнно се утаяваше в умението да се бие с всички мръсни трикове, които му бяха известни. Той беше мъж, който умираше да се бие. Никога не бе губил в размяната на юмруци с когото и да било и често се бе хвалил, че е в състояние да пребие който си иска дървосекач от бригадата му, и често беше доказвал думите си.

Девит се хвърли напред, използвайки главата си като таран. С удивелние обаче усети, че ударът му бе блокиран. Онезирмесеци в Ню Орлийнс с Джем Мейс бяха научили Клей Бел на доста повече, отколокот муь се бе налагало да изролзва до този момент. Сега обаче, когато се биеше за живота си, той за пръв път разбра ценността на всичко онова, на което го бе научил застаряващият шампион по бокс.

Клей му заби един странеичен удар, изви се и заби още един. Девит отвърна с тежък удар в корпуса, от който Клей остана без дъх. Девит замахна отново, стоварвайки юмрук в бъбрека му, и Клей усети как коленете му се подгъват. Влезе в клинч, замахна с всичка сила към ухото на Девит, усещайки как хрущялът изпращява под юмрука му. После заби юмрук в ребрата му и се изтръгна. Разцепените ухо и уста на Девит струяха кръв.

Изведнъж Девит финтира и Клей се улови, пристъпвайки напред, като получи страхотен прав, който го събори на земята. Той се претърколи, видя връхлитащия върху него с намерение да го изрита Девит, и се хвърли в краката му. Едрият мъж се дръпна назад и Клей скочи на крака. Девит замахна с крак, и ботушът му се размина на милиметри с лицето на Клей, стоварвайки суе върху рамото му и отново го събри на колене.