Луи Ламур - Стрелците от гористите равнини

Не познаваше никого от тях. Беше още рано за обичайната вечерна тълпа, а наблизо нямаше никого от момчетата от Б-Бар.

— Дървари — произнесе Гари със снишен глас. — Мръсни дървояди. Чудя се каква ли гадост са намислили?

Дребосъка напълни чашата у.

— Единствената дървесина наоколо е в Дийп Крийк и … — Гласът му се провлече. Умът му трескаво се раздвижи и вкопчи длан в китката на Бърт. — Зарязвай уискито! Загазили сме!

— Какво? — Гари се огледа с очи, все още зачервени от жегата и праха на дългия път. Погледът му проследи втренчените очи на Дребосъка.

Междувременно двамина мъже бяха пристъпили от двете им страни на бара. Още двама бяха застанали наблизо. Всички бяха едри, и със заплашителен вид.

— Внимавай! — повтори Дребосъка.

Бърт Гари беше млад, но вече бе натрупал богат опит от сбивания по баровете. Той не се плашеше от това, което ги очакваше; не можеше само да разбере защо.

Джоунс не повдигна очи от чашата си. Проговори шепнешком така, че само Гари да може да го чуе.

— Единствената дървесина е в участъка на Дийп Крийк. А шефът няма да позволи на никого да размахва брадва там. По-добре веднага да духваме оттук.

— Първо ще си допием пиенето — заупорства Бърт.

Дървосекачът до Бърт грубо го изблъска с цялото си тяло. Преди още Гари да си отвори устата, Джоунс го хвана за рамото и зашепна бързо. Бърт Гари мигновено схвана положението. Двамата зачакаха напрегнати до скъсване. Дървосекачите от двете им страни се събраха в полукръг около тях и един от тях с прозвището Французина преднамерено се насочи към тях с наведено рамо. Дребосъка мигновено дръпна Бърт за рамото и двамата отстъпиха назад.

Дювал не можа да запази равновесие и внезапното изчезване на двамата каубои изстреля тялото му в празното пространство, където се сблъска с Пит Симънс, който се беше втурнал от другата страна. Телата им се сблъскаха с трясък, краката на Симънс се отделиха от пода и той тупна по задник върху прашните дъски. Бърт Гари не можа да сдържи смеха си.

Симънс със скок се изправи от пода.

— Какво, да не ми се смееш, краварче?

— Така мисля. Ти наистина обра точките с това падане. Пък разправят, че дървоядите бързо се изправяли на крака.

— Аз се изправих достатъчно бързо. — Симънс пристъпи още по-близо. — Ще ти разпоря търбуха, краварче.

Още няколко дървосекача се бяха присъединили към полукръга, с което свиха здраво обръча около двамата. Джоунс Дребосъка посегна към револвера си, но един дървосекач го стисна за китката миг преди да го докосне.

Единствената мисъл на Дребосъка беше да ги сплаши с оръжието, за да могат да се измъкнат без да пострадат, но нямаше никакъв шанс да им го обясни. Той рязко издърпа китката си и замахна силно. В същия миг трима мъже скочиха върху него. Боят беше кратък, безнадежден и безмилостен. Изправени срещу осем здрави мъжаги, двамата младежи от Б-Бар бяха брутално пребити, и после изритани на улицата. Рухнаха на земята и се затъркаляха. Бърт Гари се изправи, задавен от кръв и прах, а в очите му се бяха показали сълзи. Той се хвърли към вратата на бара.

— Бърт! — изкрещя Дребосъка. — Почакай!

Гари връхлетя през вратата със скок и първият мъж, който попадна в полезрението му, беше Пит Симънс набожния. Замахна от бедро и ударът му се стовари право в устата на изненадания дървосекач, който се просна на пода. Бърт Гари беше като обезумял. Нападнат от съвършено непознати, без никаква видима причина, и пребит от няколко мъже едновременно, сега в ума му нямаше нищо друго, освен неистова жажда да си върне поне малко от боя.

След като Симънс се строполи върху пода друг дървосекач скочи върху Бърт, но Гари, колкото и да беше пребит, все още имаше добра реакция, и успя да изпревари и новия нападател. Мъжът политна и се търколи под една маса. Гари грабна един стол и се втурна в най-гъстата тълпа.

Такъв бой можеше да има само един край, и Симънс, извън себе си от ярост, се подхвърли от пода и скочи върху гърба на Гари. Вън на улицата Джоунс Дребосъка се изправи, залитайки, на крака. Едната му ръка висеше безпомощно от рамото му, а очите му се бяха превърнали в тесни цепки, но той се втурна олюлявайки се към вратата.

Влетя тъкмо навреме да чуе агонизиращия крясък на приятеля си и да види как Симънс скача високо във въздуха и се стоварва целият върху лицето на Бърт Гари!

Каубоят изкрещя и се опита да се изправи. Симънс брутално го изрита. Уот Уилямс го сграбчи за рамото.

— Пит! Спри! Ще убиеш момчето!