Луи Ламур - Стрелците от гористите равнини

Ами ако не получеше разрешението? Тогава нямаше да разполага с абсолютно никакво законово основание. Но въпреки това добитъкът на Бел трябваше да бъде пазен, а той нямаше да е в състояние да държи хората си на пост през цялото време. Не можеше да няма трети маршрут за участъка на Дийп Крийк. Мислите му отново се върнаха към разрешението за ползване. Не можеше да се откаже тъкмо сега, просто не можеше. С или без разрешението, дървесината щеше да е негова. Бел щеше да си има достатъчно грижи, и едва ли щеше да е в състояние да държи всичко под око. Веднъж само да успееше да насече трупите, после вече нищо нямаше да има значение.

Той запали пура и огледа ситуацията. Изкарай му душицата на тоя Бел. Накарай го да си напълни гащите. Да си глътне езика. Това беше най-належащото. Значи пълно унищожение.

Удивлението на Уилър при вестта за собствеността на Бел беше съвсем неподправена. И въпреки това имаше още нещо. Девит затъркаля пурата между челюстите си. Какво ли криеше банкерът в ръкава си? Нещо… но какво? Джад Девит изпитваше усещането, че го водят за носа, а това изобщо не му хареса.

Боб Трип се показа на улицата, спирайки за миг на вратата на салона на отсрещния тротоар. Джад пристъпи крачка напред.

— Боб! Хей, Боб!

Трип се извърна да види кой го вика. Девит отново се обади.

— Ела тук! Имам нещо за теб!

Трип прекоси улицата и спря на тротоара.

— Мирише ми на бой, мистър Девит — каза той. — Момчетата бяха много ядосани там, горе.

— Колко са тук в града? Трябва да са поне тридесетина или повече.

— Там някъде. Какво сте намислили?

— Някои от работниците в Б-Бар сигурно са в града. Ако случайно някъде избухнат спречквания и някои от тия краварчета си понатъртят някое друго ребро, няма да изпитам особено съжаление.

Трип поднесе пламъчето до лулата си.

— С други думи, искате момчетата ми да ги позагреят малко? Окей, те вече са настроени за свада. Ами ако някои от нашите бъдат ранени?

— Плащам им целия престой в болницата плюс времето до пълното им възстановяване. Предлагам здрава премия ако някой насоли и Бел в суматохата.

Трип слушаше, опъвайки от лулата си. Имаше моменти, когато му се повдигаше от Джад Девит, но не можеше да си намери нито по-добра работа, нито по-добри пари. А и освен това никога не беше скучно, а той се плашеше от скуката като от смъртта. Имаше и още нещо, което не можеше да се отрече — самият Джад никога не бягаше от боя.

— Да си виждал Стаг Харви или Джак Килбърн?

— Кои са те?

— Стрелци… платени бойци. В момента се шляят без работа.

Джад Девит огледа края на пурата си. Убийци, значи. Да, това би могло да свърши работа. Трябваше да се избягват такива акции, ако беше възможно, но Бел не му оставаше никакъв друг изход, а че този мъж щеше да стреля без колебание, стигнеше ли се дотам, в това той не се съмняваше. Добре тогава, щом така искат … Дървесината беше негова, и точка.

— Кажи им да се навъртат из града, но не се ангажирай с нищо определено. — Той извади две златни монети от джобчето на жилетката си. — Дай им това. Предай им поздрави от мен, но не се ангажирай с нищо определено.

Двама уморени конника преминаха по улицата. Двамата мъже клюмаха в седлата си, покрити с прах и уморени до смърт. И двамата яздеха сиви коне, и двата коня бяха жигосани с марката на Б-Бар.

— Ето двама от хората на Бел. Искам да му поскършиш малко ръцете, Трип.

Трип измъкна лулата от устата си и я изчука върху парапета.

— Добре — отвърна той; слезе от верандата и тръгна през улицата.

Това беше работа само за Дювал Французина и Пит Симпсън Набожния. Щеше да им достави истинско удоволствие. И двамата бяха едри, корави, известни с мръсните си трикове при бой. Девит ги пазеше специално за такива поръчения.

Трип вървеше по улицата и се взираше по вързаните пред заведенията и къщите коне. Никъде другаде нямаше марки на Б-Бар. Двама мъже… а Бел имаше само дванайсет работника.

Джоунс Дребосъка и Бърт Гари отсъстваха от фермата от две седмици. Дребосъка, рус и розовобузест, в пълна противоположност на прякора си, широк почти толкова, колкото беше висок, примига при силното осветление на салона. Мъжете, които им се беше случвало да яздят с него, твърдяха, че Дребосъка е по-зъл и от зимата в пустинята Блак Рок. Бърт Гари беше само на деветнадесет години, върлинест младеж, но печен.

Дребосъка пое бутилката и си наля в чашата. Гаврътна чашата, после се изправи, все още с бутилката в ръка, докато огнената течност изгаряше вътрешностите му. Той хвърли поглед към мъжете в салона.