A. C. Meyer - Една Вълшебна Коледа

После той влезе навътре и най-накрая осъзна, че тя каза, че ще остане. Там. В къщата му. В неговото убежище. Където той не е искаше никой да присъства.

А, не и това.

– Не знам какво си намислила, но ти няма да останеш тук – каза той, знаейки, че звучи грубо, но не му пукаше. Всичко, което искаше, беше да си върне уединението. – Не те искам в къщата си.

Джей Пи изпъшка при грубите му думи, но момичето не изглеждаше да бе чула.

– Самука – запротестира редакторът, когато тя започва да се разхожда из стаята, разглеждайки всичко около себе си, докато си говореше нещо, преценявайки това, което щеше да бъде нейния нов дом. – Габриела ще остане с теб до Коледа. Това е крайния ти срок да предадеш ръкописа си.

Писателят промърмори едно знам, , но не свали поглед от момичето, което вървеше към коридора.

– Тя не ми трябва тук – запротестира той.

– Тя ще остане, за да улесни живота ти. Тя ще поддържа къщата в ред, ще записва каквото ти трябва, ще се погрижи да се храниш, и да предадеш проклетия ръкопис.

Габриела се обърна към двамата с негодувание, прекоси отново стаята и взе стъкления буркан, държейки го пред Джей Пи. Той извади банкнота от два реала от джоба си и я хвърли в буркана.

Тя се усмихна, доволно, сложи буркана отново на масата и отново се заразхожда. Самука хвърли поглед и запротестира.

– Не искам някаква луда жена тук, Джей Пи. Нуждая се от спокойствие, а не от чудачка с буркан, която цензурира думите ми.

– Не съм чудачка с буркан – промълви тя тихо, без да изглеждаше обидена от всичко, което човекът каза за нея. – Къде е коледната елха? – Попита тя, променяйки темата толкова внезапно, че това го обърка.

– Какво?

– Коледното дърво. Остават 15 дни преди голямата вечер. – Къде е твоето? – Попита тя, изглеждайки наистина любопитна и дори загрижена.

– Ще ви оставя да обсъждате тези ... ъм... подробности – каза Джей Пи, като изненада момчето с опита си за бягство. Но преди да успее да го спре, редакторът продължи да говори. – Габриела, ако имаш нужда от нещо, обади ми се. Успех. – Той се обърна и си тръгна.

– Джей Пи, забравихте си пакета тук. – Той отиде до вратата и извика на човека, който бързо се качваше в колата и запали двигателя. Негодник.

– Не виждам никакви пакети. – Самука чу гласа на Габриела и се обърна да я вида как търси нещо. – Сигурна съм, че той не носеше никакви пакети...– Тя се намръщи и изглеждаше объркана. Той не можа да са въздържи да не мисли, че тя изглежда много сладка с това изражение.

– Ти си пакета – изсумтя той, раздразнен, че вижда красотата на този нарушител и затръшна вратата. Когато той се обърна, тя гледаше към него и ѝ беше забавно.

– Не съм пакет, глупчо. Аз съм жена. – Твоята... ъм... асистентка – каза тя, изглеждайки горда с думите си. – Къде е семейството ти? – Попита тя.

– В тяхната къща – Отговорът беше просто сумтене. Тя леко наклони главата си надясно и го наблюдаваше, отворила уста от удивление.

– Не живееш със семейството си ли? – Той поклати главата си. – Как се справяш с твоята... съпруга?

Самука не можеше да не се намръщи на тази дума.

– Приличам ли на човек, който е женен? – Попита саркастично той, а тя отговори, но думите ѝ бяха без ирония.

– Не съвсем... твърде мрачен си.

Тя се обърна, когато той се намуси и се запъти да влезе в къщата.

– Хей! Къде отиваш?

– Да работя! – Каза тя развълнувано и премина по коридора, сякаш щеше да намери съкровище. – Имам много работа.

Оставен без алтернатива, той я последва, за да попречи на лудата жена да навреди на дома му.

Текст предоставлен ООО «ЛитРес».

Прочитайте эту книгу целиком, на ЛитРес.

Безопасно оплатить книгу можно банковской картой Visa, MasterCard, Maestro, со счета мобильного телефона, с платежного терминала, в салоне МТС или Связной, через PayPal, WebMoney, Яндекс.Деньги, QIWI Кошелек, бонусными картами или другим удобным Вам способом.